Ентероколитът е сериозно стомашно-чревно разстройство, което протича в две основни форми – остър и хроничен ентероколит. Ентероколитът може да порази лица във всяка една възраст.
Видове ентероколит
Остър ентероколит – представлява самостоятелно възпаление на тънките черва и се среща сравнително рядко. Обикновено се съчетава с възпаление на лигавицата на дебелото черво. В повечето случаи острият ентероколит се дължи на хранителна интоксикация, причинена от различни салмонели.
Инфектирането може да стане при консумация на заразена риба, месо, мляко, яйца, сирене и др. Най-голямата част от хранителните токсикоинфекции се причиняват от Salmonela typhi murium и Salmonela enteritidis. Ентероколитът, причинен от остра хранителна токсикоинфекция започва много бурно, няколко часа след поглъщане на заразения продукт.
Хроничен /улцерозен/ ентероколит – представлява хронично възпалително заболяване на дебелото черво. Характерни за хроничния ентероколит са повърхностните кървящи разязвявания и дифузното кървене от чревната лигавица.
Хроничният процес може да засегне цялото дебело черво или отделни негови части – сигмовидно черво, ректум и др. Хроничният ентероколит обикновено се появява между 15 и 30-годишна възраст и между 60 и 80 години. Заболяването е разпространено най-вече в Европа и Америка, като най-често страдат жените.
Причините за хроничният ентероколит не са напълно уточнени. Споменава се участието на неврогенни, инфекциозни, наследствени, психогенни и имунни фактори. Някои приемат, че хроничният ентероколит е автоимунно заболяване.
Симптоми при ентероколит
Симптоми при остър ентероколит – характерни са болките в корема, които се локализират предимно около пъпа. Други прояви на острият ентероколит са куркане на червата, усещане за отпадналост.
Много бързо се появява диария, като в началото изпражненията са кашави, а след това стават течни и обилни, с неприятен мирис. Коремът е леко подут, при натиск се усеща болка, а перисталтиката на червата е засилена.
В по-тежките случаи болните силно отпадат и имат голяма жажда. Очите хлътват, вследствие загубата на течности, а крайниците стават синкави и студени. Състоянието на лицата с остър ентероколит понякога може сериозно да се влоши и за няколко часа да колабират. През първите дни температурата е повишена до 38-39 градуса, а урината намалява.
Симптоми при хроничен ентероколит – проявява се с болезнени позиви за дефекация и често изхождане на воднисти изпражнения, които са примесени със слуз, кръв и понякога гной. Болните се оплакват от коликообразна болка и висока температура, повръщане, обезводняване и загуба на тегло.
Различават се четири клинични форми. Първата е лека. Тя се характеризира с няколко изхождания за период от 24 ч. на примесени със слуз и кръв изпражнения. Средно тежката форма се характеризира с коремни болки, 5 до 10 изхождания на кървави и слузни изпражнения. Състоянието на лицето е увредено.
При тежката форма се наблюдават 15-20 изхождания на слуз, кръв и гной. Последната форма е мълниеносна. За нея характерни са многократните изхождания на течни изпраженния с кръв и гной, висока температура, постоянна болка в корема, бледа и суха кожа, сърцебиене, а понякога и нарушение на съзнанието.
Диагностициране на ентероколит
Поставянето на диагнозата ентероколит се извършва на база данните от анамнезата, както и бактериологично изследване на изпражненията за изключване на инфекциозен колит. Назначават се лабораторни изследвания, ректоскопия и колоноскопия с биопсия, левкоцитна сцинтиография и др.
Лечение на ентероколит
Храненето е изключително важно при борбата с ентероколит. Диетата трябва да е богата на белтъци, но бедна на баластни вещества. Млечните продукти и млякото се забраняват, а консумацията на мазнини се ограничава. Препоръчват се крехките меса, ориз, картофи, нетлъсти риби, плодове, богати на пектин. Течностите се увеличават.
Медикаментозното лечение на ентероколит се състои в прилагането на различни салицилати, имуносупресори, кортикостероиди и симптоматични средства – аналгетици, спазмолитици, антидарични и антианемични препарати.
При неуспех на медикаментозното лечение и при кръвоизливи, перфорация, чести и тежки симптоми, се налага оперативно лечение. То се състои в отстраняване на част или дори на цялото дебело черво.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
