Силикозата е най-често срещаното професионално заболяване. Причинява се от вдишване на прах от кварц и отлагането му в белите дробове. Смята се, че кварцовият прах действа механично, токсико-химично и токсико-инфекциозно.
Попаднали в белите дробове частици силициев диоксид се захващат от алвеоларните микрофаги, които впоследствие се разрушават и продължават да отделят нови и нови частици силициев диоксид.
Разпадането на макрофагите има фибропластично въздействие. Фиброзният процес засяга лимфни и кръвоносни съдове, бронхи. Белодробната фиброза може да се развие както във вид на възелчета, така и като дифузен склеротичен процес.
Най-често силикоза възниква след 10-15 години трудов стаж в силикоопасни обекти. Различават се три клинични форми на силикозата – възловидна, туморовидна и интерстициална.
Силикозата се среща при миньори, каменоделци, стъклари и грънчари. Развива се в продължение на 5-10 години, даже и след като болният вече е отстранен от увреждащата го работна среда.
Симптоми при силикоза
Силикозата не причинява особени клинични прояви. Дълго време може да протече напълно безсимптомно или с незначителна бронхитна симптоматика. Един от основните симптоми в по-напредналите фази на силикоза е задухът, който се появява при физически усилия или е постоянно явление.
Кашлицата също е чест симптом. Обикновено тя е суха и съпроводена с отделянето на оскъдни храчки. Възможно е дишането да е учестено и повърхностно. Не са изключени болки в костите и гръдния кош.
Много често лицето страда от общи и нехарактерни оплаквания като загуба на апетит, лесна умора, раздразнителност, стомашно-чревни болки.
В участъците, където се е развила белодробна деформация, може да се получи задържане на секрет и дишането да стане изострено и неравномерно. В по-напредналите фази на силикоза болните отделят сиви храчки. Възприемчивостта на белите дробове спрямо инфекции е повишена. В около 10% от случаите силикозата се съчетава и с туберкулоза.
Възможни усложнения на силикозата са белодробно сърце, бронхит и белодробен емфизем. Именно развилите се усложнения определят тежестта на симптомите и прогнозата на силикозата. Болните от силикоза често умират от пневмония, туберкулоза или белодробно-сърдечна недостатъчност.
Диагностициране на силикоза
Решаващо значение за диагнозата имат томографията и рентгенографията. В зависимост от рентгеновите изменения, силикозата се разделя на три степени.
При първата степен на фона на общо усилен белодробен рисунък се виждат сенки с кръгловата форма и големина до 3 см. При втората степен количеството и големината на засенчванията се увеличават. В третата степен и двата бели дроба са осеяни с груби едри възли.
На места сливането на възлите образува по-големи конгломерати.
Функционалното изследване на дишането може да открие белези на рестриктивна и обструктивна вентилаторно недостатъчност. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-добри могат да бъдат прогнозите за изход.
Лечение на силикоза
Лечението на силикоза включва упорито лечение на инфекциите с антибиотици или на възникналата като усложнение обструкция. Прилагат се редица лекарства като спазмолитици, кортикостероиди, витамини, отхрачващи медикаменти. По показание се назначават антибактериални медикаменти, кислород и климатолечение.
Профилактиката на силикозата се състои в борба със запрашване на въздуха в производството, както и периодични медицински изследвания на работниците.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
