Фиброзата е патологичен болестен процес, който протича с повишено разрастване на фиброзна /съединителна тъкан/, причиняващо нарушения в структурата и функциите на органите и тъканите.
Обикновено фиброзата настъпва в резултат от възпалителен процес и поразява вътрешни органи, сухожилия, ставни връзки и капсули. Едни от органите, които фиброзата може да засегне. са белите дробове.
Белодробната фиброза представлява заболяване, при което в белите дробове се разраства съединителната тъкан и дихателните функции постепенно отслабват.
Белодробната фиброза се развива под действието на различни фактори, които причиняват белодробните заболявания – хронична пневмония, силикоза, бронхиектазии, туберкулоза и редица други.
Най-често белодробната фиброза се получава от реакция на организма към чужди частици, които влизат в белия дроб. Заболяването много често е наричано и идиопатична белодробна фиброза. То причинява срастване на тъканите на белите дробове.
Когато чужди частици навлизат в белите дробове, алвеолите се възпаляват и тъканта на дробовете получава белези, докато тя се опитва да се самоизлекува.
Хората, които вдишват прах, азбест или други вредни части, са сериозно застрашени от развитието на белодробна фиброза. Някои лекарства или саркоидозата също могат да са причини. Въпреки това при повечето пациенти причината за развитие на заболяването остава неизвестна.
Смята се, че около 5 млн. души по целия свят страдат от белодробна фиброза. Обикновено това е заболяване, което се среща по-често при хора на възраст между 40-50 години. Въпреки това не е изключено да се появи във всяка една друга възраст.
Симптоми при белодробна фиброза
Белодробната фиброза прогресира постепенно. В началото оплакванията са твърде нетипични, за да могат да се асоцират със заболяването. Наблюдава се задух както при усилие, така и при покой. С течението на времето се появява суха кашлица, която е характерна предимно за нощта.
В по-напреднал етап на белодробната фиброза задухът се усилва, вдишването става повърхностно, а издишването отслабва.
Характерни са прогресираща сърдечна и дихателна недостатъчност. Болният губи апетит и тегло, страда от прекалена умора и слабост. Фиброзният процес, който се развива в белите дробове, за съжаление е необратим. Продължителността на процеса е различна, като в повечето случаи надвишава 10 години.
Диагностициране на белодробна фиброза
За да се диагностицира белодробната фиброза са необходими изследвания. Преди това лекарят се запознава с анамнезата, като задължително трябва да се уведоми за прием на лекарства, както и работа в замърсена среда.
С най-голяма диагностична стойност са рентгеновото изследване на гръдния кош в двете равнини и компютърна томография. Прави се изследване на белодробните функции.
Провеждат се и редица други специфични изследвания, които имат за цел да подпомогнат лекаря в поставянето на точната диагноза. Белодробната фиброза може да се потвърди и с биопсия.
Лечение на белодробна фиброза
Лечението на белодробна фиброза е предимно симптоматично и слабо ефективно. Прогнозата на това заболяване е изключително сериозна, а при прогресиращо развитие и наличие на усложнения, тя се влошава още повече и става много неблагоприятна.
Поради изключителната сериозност на заболяването и реалният риск за живота, който тя носи, от решаващо значение е активното и правилно лечение на всички белодробни заболявания, които протичат с разрастване на съединителна тъкан. В голяма част от случаите, средният процент на преживяемост е 5-7 години след поставянето на диагнозата.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
