Белодробният емфизем представлява заболяване на белия дроб, при което се наблюдава необратимо разширение на структурите, участващи в газообмена между кръвта и въздуха, както и разрушаване на преградите между тях. При белодробен емфизем общия обем и размер на белите дробове са увеличени, но функциите му са отслабени.
Заболеваемостта от белодробен емфизем значително нараства във връзка с нездравословния начин на живот в големите градове. По-често боледуват мъже в по-късна възраст. Изключително рисков фактор за възникването на това заболяване е тютюнопушенето. От голямо значение са и честите инфекции на дихателните пътища, замърсен въздух, повтарящи се пневмонии, често вдишване на токсични газове.
Видове белодробен емфизем
Най-често се наблюдават два основни вида белодробен емфизем – панацинарен и центроацинарен. Панацинарният белодробен емфизем се среща по-често при хора с генетична предразположеност и е свързан с намалено количество на алфа антитрипсин – вещество, което потиска активността на ензимите, разрушаващи алвеолите и техните прегради.
Освен намалените стойности на това вещество, важна роля играят честите остри и хронични белодробни инфекции. Центроанцинарният емфизем се среща предимно при пушачи. Цигареният дим косвено и директно уврежда алвеолите и алвеолните прегради.
Хроничният бронхит и бронхиолитът също могат да причинят белодробен емфизем. При тях, при вдишване в белия дроб нахлува прекалено голямо количество въздух, който при издишване не се отделя напълно. Този процес бавно и постепенно води до раздуване на белия дроб и поява на белодробен емфизем.
След навършването на 70-годишна възраст се наблюдава т.нар. старчески емфизем. Той се дължи на атрофия в пластичните влакна, а не на разрушаване на белодробната тъкан.
Симптоми при белодробен емфизем
В хода на развитие на заболяването постепенно се появява кашлица, която с течение на времето се усилва и става твърде влажна, с отделянето на слузно-гнойни храчки. Вдишването е кратко и повърхностно, а издишането е удължено и придружено със свиркащи хрипове.
За пациентите, страдащи от белодробен емфизем е характерен т.нар. бъчвовиден кош. Наблюдава се разширен гръден кош, хоризонтален ход на ребрата, изпъкнали надключични ямки и твърде отслабени, глухи дихателни и сърдечни тонове.
Поради недостиг на кислород се появява бледа цианоза по видимите лигавици на устата. В по-напредналите фази на белодробен емфизем настъпва прогресивна дихателна и сърдечна недостатъчност. Много чести усложнения на белодробния емфизем са пневмонията и плеврофиброзата.
Диагностициране на белодробен емфизем
Диагнозата белодробен емфизем се подкрепя от рентгенологично изследване, функционално изследване на дишането и назначаването на кръвно-газов анализ. Разширеният гръден кош и глухите дихателни и сърдечни тонове също насочват специалиста към заболяването. Колкото по-рано се открие болестта, толкова по-добра е прогнозата за изход от заболяването.
Лечение на белодробен емфизем
Изключително важна част от лечението на белодробния емфизем е отказването от тютюнопушене, както и осигуряването на живот и работа в чиста, безпрахова среда /доколкото това е възможно/. Другият аспект на лечението е профилактиката и своевременното лечение на инфекциите, които засягат дихателните пътища и белите дробове.
При храчки се прилагат медикаменти за втечняване на жилавия бронхиален секрет, а в по-тежките случаи се предписват лекарства за разширяване на бронхите, каквито са кортикостероидите. Напълно противопоказни са средствата, които потискат центъра на дишане в мозъка. Това са морфин, диазепам, сънотворни и барбитурати. Кислородотерапията също дава добри резултати, но трябва да се осъщестява постоянен лекарски контрол.
Прогнозата на белодробния емфизем е много сериозна. Възможно е да настъпят усложнения, като вирусна и бактериална белодробна инфекция, дихателна и сърдечна недостатъчност, които силно влошават състоянието на пациента, а изходът може да бъде крайно неблагоприятен.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
