Педиофобията представлява ирационален страх от кукли. Това е относително често срещана фобия, особено сред малките деца. Педиофобията може да се определи като страх от хуманоидни фигури.
Някои хора се страхуват от всички кукли и плюшени играчки, докато други се страхуват само от определени видове кукли, като старите порцеланови кукли например.
Всъщност педиофобията е доста разбираема фобия, защото пластмасата, имитираща човешки фигури и по-специално чертите на лицето е изнервящо и дори плашещо. Куклите могат да бъдат ужасяващи за малките деца, които тепърва се запознават с околния свят и не могат да проумеят идеята на малките играчки.
Куклите, които говорят или ходят могат да предизвикат истинска паника при страдащите от педиофобия. Кукли с реалистични гласове също могат да предизвикат неописуем страх.
В някои случаи родителите не разбират страха на детето от куклата и упорито се опитват да го накарат да си играе с нея, без да осъзнават неописуемия ужас, който малкото дете изпитва.
Педиофобията се среща и при по-възрастни хора, които носят травматични спомени от детството си. Симптомите на педиофобията включват болезнен страх, потене, паника, гадене, сърцебиене, треперене и други.
Симптомите при дете, което страда от педиофобия, включват липсата на интерес към куклите, криенето им на странни места, като килер например. По този начин малките деца се опитват да се скрият от източника на страх, който в случая е куклата.
Родителите, които видят нередност в отношението на детето си към куклата, не бива да се опитват да я натрапят. Трябва да му намерят друго занимание, за да го разсеят и отвлекат от страховете му.
В по-голямата част от случаите възрастният индивид с педиофобия може сам да се диагностицира. Той разбира, че страхът от кукли е ирационален, но не успява да овладее неприятното усещане.
Педиофобията е лесно лечимо състояние. В зависимост от конкретната причина за страха се провежда терапия под формата на беседа с малкото дете. Когнитивно-поведенческата терапия е друг вариант на избор.
