Екземата представлява остро или хронично незаразно кожно заболяване, което възниква след сериозно възпаление на епидермиса. Екземата може да е причинена от различни външни и вътрешни причини. Най-големият проблем при екземите е, че съществуват много причини за тяхната поява и често те остават загадка.
При всички случаи се дължи на отравяне на организма с токсини. Тялото не успява да компенсира и да се пречисти от определения токсин и се опитва по някакъв начин да изхвърли отровите и вредните вещества. Екземата е широко разпространено кожно заболяване, особено през лятото.
Екземата може да бъде признак за нарушена функция на някой от органите – черен дроб, храносмилателни органи, бъбречно заболяване, заболяване на червата и др. Екземата може да бъде причинена и от алергична реакция с различни отрови като консерванти, кремове със съмнителен произход, бактериални инфекции и др.
Имайки се предвид начина на живот и професиите на някои хора, от екзема по-често боледуват строителни работници, домакините, използващи агресивни перилни препарати, фризьори. Хората с инфекциозни рани страдат от микробни екземи.
Видове екземи
Възпалението на кожата основно се дели на три вида – екзогенна екзема /в резултат на външни фактори/; ендогенна екзема /причинителите са вътрешни фактори/ и ендогенна себорейна екзема.
Екзогенна екзема – контактен дерматит. Това е вид екзема, който възниква при допир на кожата с различни алергени – грим, перилни препарати, ацетон и др. При разранена кожа алергените много лесно проникват в нея и я увреждат на мястото при контакт с алергена. Именно това е най-често срещаната екзема. Тя може да бъде мокра с наличие на много мехури или суха, за която са характерни пъпки, сърбеж и лющене на кожата.
Ендогенна екзема – най-вероятно се предава по генетичен път. Тази екзема се появява по големите гънки на тялото – мишници, клепачи и др. Ендогенната екзема е особено характерна за деца и бебета от 3-месечна до 3-годишна възраст.
Себорейна екзема< – появява се в областите с много мастни жлези. Причините за възникването й са хранителни алергии, хормонални промени и др. Такъв вид екзема е пърхот.
Симптоми при екзема
Екземата е съпътствана от различни видове обриви на кожата, сърбежи подуване, зачервяване. В зависимост от фазата, в която се намира екземата и нейният вид, обривите могат да бъдат съвсем деликатни или да са във вид на силно изразени пъпки. От тези пъпки в последствие се образуват ранички с коричка.
В резултат от екзема кожата може да загрубее, да стане по-твърда и суха, да започне да се пука и лющи. Най-общо екземата се характеризира с остра и хронична фаза. В острата фаза се наблюдава подуването на кожата, зачервяването и образуването на пъпките, а в хроничната фаза вече се появява сухотата и лющенето.
Диагностициране на екзема
Диагностицирането на подобен кожен проблем се извършва от специалист-дерматолог, който прави щателен оглед на поразените участъци. Възможно е да се направят някои изследвания, които да потвърдят диагнозата и да открият конкретната причина.
Лечение на екзема
Лечението на екземата трябва да се осъществява от специалист-дерматолог. Назначават се системно и локално лечение. За локално лечение се използват емолиенти и кортикостероиди. Емолиентите се прилагат, за да се предотврати изсушаването на кожата. Те са във формата на мазила и различни кремове.
Кортикостероидите за локално приложение се използват при липса на ефект от емолиентите. Има четири групи кортикостероиди, като първата група са най-леко действащи, а четвъртата – най-силно.
Дерматологът определя коя група локален кортикостероид ще се използва в зависимост от тежестта на състоянието, възрастта на пациента и големината на засегнатия от екземата участък. При тежки форми на екзема и под лекарски контрол се прилагат ултравиолетови лъчи.
Системното лечение се извършва с антихистаминови препарати и перорални кортикостероиди. Антихистаминовите препарати облекчават сърбежа и имат антиалергично действие. Прилагат се системно. Пероралните кортикостероиди се изписват в много тежки случаи, когато локалните кортикостероиди не дадат желания ефект.
Всеки човек може сам да се погрижи за облекчаване на симптомите, естествено успоредно с назначеното от лекар лечение. Къпането с топла вода и дългите горещи вани не са препоръчителни, защото дехидратират кожата. Препоръчва се вземане на бърз, хладък душ и внимателно подсушаване.
На второ място трябва да се упражнява контрол върху алергените, защото те са основен виновник за неприятния сърбеж. Проблемът е в трудната им идентификация – това могат да бъдат прах, парфюми, акари, сапуни. Необходимо е да се ограничат до минимум.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
