Мозъчният инсулт е остро нарушение на кръвообращението на мозъка, което води до увреждане и загиване на нервни клетки. Инсултът се случва, ако кръвоносен съд в мозъка се запуши от плака или тромб – това е исхемичен инсулт, или ако съдът се разкъса – хеморагичен инсулт.
Когато част от нервните клетки в мозъка загинат, организмът губи някоя от функциите, за която са отговаряли те. Може да настъпи парализа, загуба на говора и други сериозни нарушения. Колкото по-голяма област от мозъка е загинала, толкова по-сериозни са последиците.
Прогнозата при инсулт зависи от пораженията в мозъка, но също така и от първата помощ и бързината на транспортиране на пациента до болницата.
При мозъчен инсулт клетките загиват, защото се спира притока на кислород. Понякога съседните артерии поемат кръвоснабдяването на този участък, но ако това не стане, клетките започват да умират след няколко минути. Инсулт може да се получи и от травма, причинена от силен удар по главата.
При хеморагичен инсулт се получава силен кръвоизлив, след който кръвта се разлива по мозъчната тъкан. Кръвта притиска тъканта и пречи на нормалната й работа.
Определени области на мозъка отговарят за движението на ръцете, на краката, за зрението, за говора. Затова последиците от инсулта атакуват тези центрове. Затруднения в говора, движението, парализа, загуба на паметта са сред последиците от инсулт.
След като лекарският екип успее да се справи с инсулта, на пациента обикновено му предстои дълъг период на рехабилитация.
Около загиналите нервни клетки в мозъка след инсулт има зони от дезактивирани клетки. Точно тяхната активност трябва да бъде върната, за да може човек да живее нормално. Някои от клетките могат да поемат функциите на загиналите.
След инсулт пациентите се възстановят с помощта на лечебна физкултура, която възстановява напълно или частично движението в поразените крайници, равновесието и пъргавината.
Препоръчва се и електростимулиране на нервно-мускулния апарат на засегнатите крайници. Първоначално лечебната гимнастика се прави, докато пациентът е лежащ, за да се раздвижва. Постепенно се научава отново да прави всичко, което е правил преди. На първо място той се учи да ходи отново.
След дълъг период на възстановяване и възвръщане на обичайните навици човек дори може да се върне на работното си място.
При нужда се провеждат редица занимания за връщане на говорните навици, за психическа и социална адаптация.
