Парализата представлява пълна загуба на мускулни функции в определена мускулна група. Парализата може да бъде временно или постоянно състояние, възможно е да повлияе върху малка площ /локална парализа/ или да бъде широко разпространена /генерализирана парализа/. Състоянието може да засегне само едната страна на тялото или и двете страни – двустранна парализа.
Когато парализата засегне долната част на тялото се нарича параплегия, а когато засегне както горните, така и долните крайници се означава като квадриплегия. Ако парализата засегне мускулите, които подпомагат дишането, състоянието се превръща в животозастрашаващо.
Чувството за движение у човекът се контролира чрез комуникацията между сетивните нерви и централната нервна система. Всяко едно прекъсване на предаването на нервните импулси, някъде по пътя от мозъка към мускулите може да навреди на контрола на движение на мускулите и да причини мускулна слабост и загуба на координация.
Парализата може да бъде резултат от травма или наранявания на гръбначния мозък. Неврологични заболявания като амиотрофична латерална склероза, парализа на Бел /възпаление на лицевия нерв/, както и други видове увреждания на нервите могат да причинят парализа. Някои случаи на парализа са причинени от автоимунни заболявания като синдром на Гилен-Баре, множествена склероза и ревматоиден артрит. Инсулт и преходни исхемични атаки са потенциално опасни фактори за появата на парализа.
Излагането на токсини и отравяния също могат да увредят мускулите и да доведат до парализа. Други причини за парализата са заболявания на самият мускул /миопатия/, заболяване на нервната система, мозъчни увреждания.
Внезапната парализа е много опасно състояние, което може да е симптом за тежка травма на гръбначния стълб или инсулт. В такъв случай незабавно трябва да се потърси лекарска помощ.
Симптоми на парализа
Признаците и симптомите на парализата до голяма степен зависят от това какво е причинило парализата, както и кои мускулни групи са засегнати. Невъзможност за движение и загуба на усещане могат да настъпят внезапно /при травма или инсулт/ или да започнат с мускулна слабост и бавно настъпване на парализа.
Парализата може да бъде съпроводена и с други симптоми, които засягат централната нервна система като промени в настроението, объркване или загуба на съзнание, трудности по време на говорене, писане и четене, скованост и проблеми с паметта. Други симптоми, които могат да се появят, са запек и диария, треска, загуба на слух, болки във врата, гадене с или без повръщане, промени в зрението, силно главоболие.
Проблеми с дишането, хрипове и задавяне, прекалено силно главоболие, липса на реакция, придружени с парализа са опасни симптоми, които изискват спешно посещение при лекар.
Диагностициране на парализа
Особено внимание трябва да се обърне към всички събития, които са се случили на пациента в последно време, за да може да се разкрие главната причина за парализа. Лекарят трябва да прегледа болният за инциденти, следи от падания и травми, хубаво е вторият да уточни, ако е бил изложен на токсини, инфекции или е претърпял някакви операции. Необяснимото главоболие, съществуващо метаболитно заболяване, както и анамнеза за слабост или други неврологични състояния също не бива да се подценяват.
Необходимо е да се направят неврологични изпитни тестове за сила, рефлекси и усещане в засегнатата област и районите около нея. Назначават се образни изследвания като компютърна томография, скенер, ядрено-магнитен резонанс. Миелографията може да разкрие мястото на нараняването. Електромиография и нервни проводни тестове се извършват, за да се провери функцията на мускулите и периферните нерви.
Лечение на парализа
Назначаването на лечение на парализата трябва да се съсредоточи върху лечение на основната причини за нея. Загубата на мускулна функция, причинена от дългогодишна парализа може да бъде лекувана чрез цялостна програма за рехабилитация. Рехабилитацията включва:
Физикална терапия – по време на тази терапия физиотерапевтът се фокусира върху мобилността. Физикалната терапия помага да се разработят стратегии, за да се компенсира парализата чрез онези мускули, които все още имат нормална функция, помага за поддържане и изграждане на силата и контрола в засегнатите мускули.
Трудова терапия – ерготерапевтът се фокусира върху възстановяване на ежедневните дейности като къпане и хранене. Трудовата терапия развива специални техники, които позволяват самостоятелни грижи и предлагат начини за промяна на живота.
Естеството на увреждането може да налага пациентът да работи с дихателен терапевт, социален работник, патолог, диетолог, клиничен психолог и различни други специалисти.
Реконструктивната хирургия е друг метод, който има поразителна скорост на развитие, особено в областта на реконструкция на засегнати нерви. Новите открития в тази област позволяват на пациентите да възвърнат своите нормални функции и да възстановят нормалния си начин на живот.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
