Лайшманиоза представлява трансмисивно заболяване, предизвикано от едноклетъчен паразит от род Лайшманиа. Преносители на този паразит са насекоми от род Phlebotomus.
Заболяването засяга кожата и вътрешните органи на човека. Инфектирането настъпва при ухапване от насекомите, които са заразени от болни животни /кучета, чакали, лисици, гризачи/ и хора.
В редки случаи инфекция с паразита може да настъпи в резултат на кръвопреливане или при трансплантация на органи. В преносителя се осъществява част от жизнения цикъл на паразита, като той става заразоспособен след около 3 седмици.
При ухапване заразните форми на паразита попадат от храносмилателния тракт на насекомото в кръвта на човека, с последващо атакуване на белите кръвни клетки.
Според клиничното протичане и локализацията, лайшманиоза бива висцерална, кожна и кожно-лигавична. Висцералната лайшманиоза засяга предимно вътрешните органи черен дроб, слезка, костен мозък и лимфни възли. Кожната форма протича с поражение на кожата и в редки случаи на лигавиците.
Значението на лайшманиоза за човечеството е голямо, защото заболяването е широко разпространено, има тежко протичане и се характеризира с висока смъртност. Лайшманиозата е регистрирана в около 90 страни по целия свят. Нашата страна се счита за северната граница на разпространението на заболяването в Европа. Срещат се кожната и висцералната форма.
Симптоми при лайшманиоза
Кожната форма на лайшманиоза протича с кожни разязвявания. Инкубационният период е от две седмици до цели две години. Сухата форма се наблюдава най-вече в Близкия Изток и страните от Средиземноморието.
Стартира с появата на червено петно, което бавно образува пъпка и в рамките на няколко месеца се разранява. Зараства много бавно и остава белези. Влажната форма е с по-кратък инкубационен период, с наслагване на инфекции, подуване на лимфни възли и зарастване с много груби белези.
Висцералната форма на лайшманиоза е най-тежката. Инкубационният период варира от 3 седмици до година и половина. Първите появи на заболяването се характеризират отпадналост, диария, безапетитие, повишение на температурата. Най-често липсва белег от ухапването.
В рамките на първия месец от инфектирането се подуват лимфните възли, слезката и черният дроб се увеличават. Следва появата на анемия, повишена склонност към кръвоизливи и инфекции. В разгара на заболяването се забелязват специфични кожни лезии, в които се съдържат и самите лайшмании.
Висцералната форма на лайшманиоза може да протече с различна тежест на симптомите, като понякога е живото-застрашаваща. Лицата с недохранване и отслабена имунна система са особено предразположени към заболяването.
Кожно-лигавичната лайшманиоза също протича много тежко. Започва като кожни лезии, а обхващането на лигавиците може да настъпи години по-късно. Най-често се появяват язви по лигавицата на носната кухина. Наслагват се тежки вторични инфекции. Възможно е да настъпи смърт от запушване на горните дихателни пътища.
Диагностициране на лайшманиоза
От важно значение за поставяне на точната диагноза има находката от клинико-лабораторните данни. Епидемиологичните данни също не бива да се подценяват. При кожните и кожно-лигавичните форми на заболяването се изследва материал от самите лезии, докато при висцералната форма се взема материал от черен дроб, слезка, периферна кръв.
Лечение на лайшманиоза
Лечението при висцералната форма на болестта включва прилагането на специални амонови препарати, мускулно или венозно.
Метод на избор са лазертерапията, криотерапията и различни хирургически намеси. При необходимост се назначава допълнително симптоматично лечение и антибиотично, в случаите на вторични насложени инфекции.
Лайшманиоза е сериозно заболяване, а фактори като стрес, вторично инфектиране, недохранване могат допълнително да влошат допълнително прогнозата. При липсата на адекватна медицинска намеса може да се стигне до смъртни случаи, особено при висцералната форма на лайшманиозата.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
