Сиалоаденит представлява възпалително заболяване на слюнчените жлези, което може да бъде причинено от най-различни фактори. Засяга предимно детската възраст.
Съществуват първични сиалоаденити, които се наблюдават при проникване на причинителя директно в слюнчените жлези и вторични, които се получават в резултат на интоксикации, инфекциозни процеси, коремни операции, стоматит и др.
Основните причинители на сиалоаденит са стрептококи и стафилококи, които навлизат в слюнчените жлези и канали по кръвен, стоматогенен, лимфогенен път и по съседство. В голяма част от случаите сиалоаденитът се получава вторично, в резултат на възникнали възпалителни процеси в устната кухина.
Това могат да бъдат кариозни зъби, стоматити, инфектирани рани, както и след оперативни намеси в устната кухина. Образуване на слюнчени камъни в каналите им също благоприятства образуване на възпалителен процес.
Сиалоаденит се явява съпътстващо заболяване при грип, гонорея, дизентереия, коремен тиф и др. Съществува и епидемичен сиалоаденит, който се предизвиква от вируси.
Видове сиалоаденит
Най-общо сиалоаденитът е първично или вторично, остро или хронично възпаление на слюнчените жлези.
Бактериален сиалоаденит – наблюдава се рядко и възниква във връзка с инфекции в устната кухина. Сред възпалителния ексудат /излив/ при острите случаи доминират левкоцитите, а при хроничните – лимфоцити и плазмоцити.
Епидемичен паротит – това е характерен вирусен сиалоаденит, който се характеризира със серозно възпаление. Слюнчените жлези са уплътнени и с увеличени размери.
Симптоми при сиалоаденит
Главният симптом е увеличение на слюнчените жлези, които при опипване са болезнени, с твърдоеластична консистенция. В каналите на слюнчените жлези се събира гнойна течност.
Острите сиалоаденити се характеризират с нарушено общо състояние – висока температура, неразположение, а понякога и изкривяване на шията.
Настъпват патологични изменения във функциите на слюноотделянето. В едните случаи може да настъпи увеличена секреция на слюнка, а в другите – намалена до липсваща такава.
При намалена или липсваща секреция на слюнка болните се оплакват от сухота в устата или затруднено преглъщане /дисфагия/. Сиалоаденитът може да протече под формата на остро, хронично или специфично хронично възпаление.
Диагностициране на сиалоаденит
Поставянето на диагнозата сиалоденит се поставя от специалист, който след оглед на слюнчените жлези установява характерните изменения.
Трябва да се открие и причината за възникване на сиалоаденит, за да се назначи най-доброто лечение. Колкото по-рано се диагностицира сиалоаденитът, толкова по-добре ще премине лечението.
Лечение на сиалоаденит
При острите форми на възпалението в начален стадий се назначават оптимални дози антибиотици и сулофонамиди, компреси и аналептици. Ако възпалителният процес премине в абсцес, тогава се извършва дренаж. Хроничните сиалоаденити се лекуват само по хирургичен път – отстраняване на жлезата. Лечението на сиалоаденит се провежда от стоматолог и оториноларинголог.
При засягане на субмандибуларната и подезичната жлеза може да се образува подчелюстен флегмон /неограничено остро гнойно възпаление/, който от своя страна води до ларингеален оток или гноен медиастинит /възпалително увреждане на тъкани/. Гнойните процеси могат да причинят изключително опасни състояния, като сепсис и менингит.
Поради тази причина сиалоаденитът е изключително сериозно заболяване, което изисква сериозно отношение и навременна лекарска намеса, за да се избегнат тежките усложнения.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
