„Всичко, от което се нуждаем, е любов“, изпяха Бийтълс преди повече от 50 години. Психолозите обясняваха тази сентенция, като съвкупност от емоции, които предизвикват отделянето на серотонин – „хормонът на щастието“, който води до усещането на влюбеност у хората.
Италиански учени от университета в Павия, съвместно с техни колеги сексолози, изведоха тези усещания в няколко формули, след серия от експерименти, проведени през последните пет години.
Избраните са десет доброволци, разделени в две групи. В едната група са самотни хора, а в другата, съпрузи с дългогодишен щастлив брак. От всеки доброволец са взети кръзни проби, с които се определя нивото на хормоните и белтъчините.
Голямата разлика се появява при белтъка наречен „фактор за растежа на нервите“ (ФРН) – белтък, с антибактериални свойства. При влюбените ФРН е с 52 % над средното, в сравнение с хората, които нямат любовна връзка.
След половин година ескпериментът е повторен - оказало се, че една трета от двойките вече са разделени, това се отразило и на тяхтото ФРН, чийто показатели рязко спаднали.
Учените успели да дефинират и основните фази на любовта. Нейното начало е бурното привличане, което преминава в страст, след това във влюбеност, остра влюбеност, която след няколко години е заменена от привързаност, уважение и навици за съвместен живот.
Всички тези стадии са описани като химични процеси, чрез които се доказва, че метафората „любовна треска“ може вече да бъде назовавана и като диагноза.
Заключението е, че всички тези процеси, които настъпват в организма на човек, когато е влюбен, са обратими. По пряк път чрез медикаментозна намеса дори могат да бъдат „лекувани“, така че в бъдеще се очаква да бъде открито „лекарство за нещастна любов“.
В речника любовта е определяна като чувство на привързаност, привличане и симпатия. За психологията тя е потребността на човек да бъде всеотдаен към друг човек. В социален план това е необходимост от контакт.
Всички тези определения от специалисти в различни области имат за основна цел да обяснят логично силното ни желание да обичаме и да бъдем обичани. И извода, до който се стига, е, че любовта не е идеал - тя е чувство, което ни е вродено.
