Непоносимостта към лактозата – млечна захар, е най-често срещаната непоносимост на планетата – над 25% от европейското население е засегнато. Това представлява състояние, при което засегнатият пациент има дефицит на ензима лактаза. Поради липсата му, приетата храна дори с минимални количества лактоза не може да се разгради и претърпява ферментация.
Ензимът лактаза се намира в апикалната мембрана на епителните клетки на чревния тракт. Оттам осъществява своето хидролитично, т.е. разграждащо действие. Съществуват няколко подвида лактозен дефицит. Вродената форма на ензимния дефект е най-рядка. При нея се касае най-вече се касае за мутация, унаследявана по автозомно-рецесивен начин.
Проявява се още при кърменето или захранването при новороденото. Най-честите симптоми са повръщане и диария, колики, дехидратация на детето с вторично увреждане на бъбреци, черен дроб, електролитно и алкално-киселинно равновесие, с изоставане в растежа и развитието.
Първичната лактоза е друг вид лактозна непоносимост. Развива се в по-късна детска възраст, както и при възрастни.
Тази форма е най-често разпространена. При нея високата ензимна активност намалява средно между 7-годишна възраст и 20 години. Вторична непоносимост към лактоза се наблюдава вследствие на увреждания на тънкочревния епител.
Най-честите симптоми на лактозна непоносимост се проявява в подуване на корема, куркане и коликообразни болки, метеоризъм, флатуленция и диарични изхождания, гадене и повръщане скоро (до 1 час) след консумацията на мляко и млечни продукти.
Този проблем лесно се бърка с алергията към млякото, но всъщност включва много по-малко симптоми. При алергия се наблюдават и обриви и отоци по тялото, по-рядко ангажира и дихателните органи вследствие бронхоспазъм и изключително рядко анафилаксия.
Лечението на лактозната непоносимост изисква редуциращ хранителен режим. За разлика от алергията към млякото, при която се генерира отговор чрез антитела от имунната система, то при подобна непоносимост към лактоза е налице невъзможността организма да обработи правилно приетия продукт.
Лактозната нетолерантност обаче не означава непременно алергия към мляко, която обикновено е свързана с алергични прояви към съставящите го протеини.
Трябва да се ограничи приема на две големи категории храни: традиционни млечни продукти и като хранителна добавка в определени продукти. Изключително важно е да се четат етикетите на храните, за да се уверите в тяхното съдържание.
