Възпалението на външните полови органи много рядко се среща при жените в детеродна възраст, защото от развитието на това заболяване ги предпазват половите хормони. Но след климактериума и преди пубертета, възпалителните процеси в тези области се срещат често.
Вулвовагинитът е възпалителен процес, който се развива в областта на външните полови органи – вулва и вагина. Както споменахме, при жени в детеродна възраст, лигавицата в тези области притежава отлични защитни свойства, защото е под влиянието на половите хормони. При възрастните жени и децата, лигавицата е суха, тънка и твърде ранима.
Затова може да се травмира много бързо и ако не се спазва добра лична хигиена, може да се инфектира лесно – от гъбички, стафилококи и ешерихия коли. Това води до развитието на възпалителен процес. Не е изключено инфекцията да се пренесе по кръвен път от други огнища.
Най-честите причинители на инфекции в гениталната област са бактерии, вируси и гъбички. Вулвовагинитът може да се причини от гъбичка, която принадлежи към рода Кандида.
При възрастните жени подобни явления могат да възникнат при спад в имунитета. Вулвовагинит може да възникне и при неконтролиран прием на антибиотици, защото те могат да убият лактобактериите във влагалището, които защитават от болестотворните бактерии.
Всяко едно заболяване, което причинява спад в имунитета, може да причини вулвовагинит. Децата са особено податливи на това заболяване, защото то може да възникне на фона на прекарани инфекции. При жените предразполагащи фактори за възникване на заболяването са бременност, захарен даибет, прием на кортикостероиди и др.
Симптоми и видове вулвовагинит
Вулвовагинитът може да бъде остър и хроничен.
Острият вулвовагинит започва с появата на оток по външните полови органи, болка и сърбежи в тази олбаст. В някои случаи се наблюдава болезнено и често изпускане на урина, което свидетелства и за засегнат пикочен мехур.
В тези случаи момиченцата са с нарушен апетит, неспокойни, капризни и с лош сън. Ако възпалителните процеси са силно изразени, може да се стигне да повишаване на температурата и влошаване на общото здравословно състояние.
Когато острият вулвовагинит не се лекува навреме, той преминава в хроничен. При хроничния вулвовагинит, всички гореизброени симптоми отслабват и стават твърде неясни. Най-често се срещат леки сърбежи в областта на половите органи и слаби течения.
Диагностициране на вулвовагинит
Диагнозата вулвовагинит се поставя след преглед. За да може да се разгледа добре вулвата и вагината, при децата се използва специална ендоскопска апаратура.
За да се уточни причината за възникване на заболяването и чувствителността му към различните лекарствени препарати се назначава микробиологично изследване на секрет от половите пътища.
Лечение на вулвовагинит
Вулвовагинитът се лекува с медикаменти, към които са чувствителни причинителите на заболяването. Ако става въпрос за бактериална инфекция, се назначават антибиотици. Ако инфекцията е гъбична, се назначават съответните противогъбични препарати. Предписва се и общоукрепващо лечение.
Ако вулвовагинитът твърде трудно се поддава на лечение, това налага назначаването на пълни изследвания при децата. Търсят се инфекциозни огнища, ендокринни нарушения, спадове в имунитета.
Локалното лечение се състои от седящи бани в слаб разтвор на смрадлика или калиев перманганат. Необходимо е стриктно да се спазват предписанията на лекаря и лечението да не се прекъсва по-рано.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
