За да разберем на какво може да се дължи липсата на плач у малките деца, трябва да си отговорим първо какво представлява той и какво е функцията му. Плаченето е заложено, за да способства постигането на няколко полезни цели в оцеляването и растежа на бебето. То позволява на беззащитните новородени да се "обадят" и да сигнализират за помощ, да оповестят, когато са гладни или когато нещо им причинява неудобство. Плачът помага на бебетата да изразят впечатленията и разнообразните си нови усещания при досег със средата, които са твърде сложни и невъзприемливи за малкото съзнание. Не на последно място плаченето позволява вашето мъниче да се освободи от нервното напрежение.
Може да забележите, че бебето ви има период, през който нервничи през целия ден, въпреки че не е гладно, нито има какво да го смущава, а даже и не се чувства изморено. Нищо, което правите в тези моменти, не може да го утеши, но веднага - сякаш с магическа пръчка- то може да изглежда с по- изострено внимание, а малко след това да се унесе и заспи по-дълбоко, отколкото това се случва обикновено. Този вид нервен плач се предполага, че помага на бебета да се отърсят от излишната енергия така, че да могат да постигнат по- приятно състояние и себеусещане.
Обърнете внимание на различните видове плач на вашето бебе и скоро ще бъдете в състояние да установявате кога то трябва да се вземе от кошчето, да се утеши или кога е по-добре да остане самичко. Може дори да успеете да идентифицирате специфичните му нужди, когато плаче. Например, едно изплакване, продиктувано от усещане за глад, обикновено е кратко и с ниско изпищяване, а тонът се издига и пада бързо.
Гневният вик обикновено протича по-бурно. Плач, предизвикан от болка или страдание, обикновено се появява внезапно и силно с дълъг, пронизителен писък, последван от дълга пауза, а след това придружен от плосък вой. "Остави ме на мира" викът обикновено е подобен на този при глада. Няма да отнеме много време и ще имате доста добра представа за това защо плаче бебето ви и какво се опитва да ви каже.
Понякога различните видове плач се припокриват. Например, новородените обикновено се събуждат гладни и плачат за храна. Ако не сте реагирали бързо, плачът, сигнализиращ глад, може да отстъпи място на вика, продиктуван от ярост. Вие ще се научите да усещате разликата. Когато бебето ви поотраства, неговите звуци по време на плач ще стават по-силни, по-плътни и по-настоятелни. Те също така ще започнат да се променят повече, за да предадат различните нужди и желания по-добре. Най-добрият начин да се справите с плача е да реагирате незабавно на повика на вашето дете, когато плаче по време на първите си няколко месеца.
Когато бебчето ви не издава често никакви звуци или не плаче, обикновено това не е повод за безпокойство. Всяко дете се развива различно, което е обусловено от разнообразни фактори- от наследствени до такива на средата и индивидуално заложените. Нормално е всяко бебе да плаче при чувство на дискомфорт, при болка и когато е гладно, но и тогава може плачът да не е много продължителен и настоятелен. Възможно е вашето дете просто да има по- нераздразнима нервна система и висок праг на възбудимост.
Ако вашето бебе не плаче често и се чудите от какво може би има нужда, опитайте се да се отгатнете коя е най-належащата му нужда на първо място. Ако му е студено и гладно, първо свалете мократа пелена или памперс, подсушете го и го затоплете, а след това може и да го нахраните. Вижте добре дали дрешката не е неудобно облечена, дали косичката му не се е заплела или има някакъв друг проблем. Ако на детето му е топло, подсушено е и е добре нахранено, то тогава каква причина би имало да плаче?
Все пак много ниската активност, невпечатлителност и липса на плач могат да индикират симптоми за аутизъм и синдром на Даун, при които детето е тихо, неревящо и отпуснато и е възможно да се касае за психологично или неврологично заболяване.
Аутизмът има разнообразна и комплексна симптоматика, която не се отличава само с тихо и невъзбудимо поведение. Детето още от малко забележимо не използва в общуването си зрителния контакт. Мимиките и жестовете са забавени или специфични. Съществува ясно изразена липса на желание за развитие на взаимоотношения с връстници. Детето е тихо и не се стреми като останалите деца на неговата възраст да споделя своите преживявания, впечатления и интереси със заобикалящите и със своите близки.
Страдащото дете не винаги е социално или емоционално адекватно в средата, в която се намира. Аутизмът се характеризира и с забавяне или тотална липса на развитие на речта, които се компенсират поведенчески от използването на жестове и мимики. Поведението при поотрасналото дете е доста стереотипно- изпълнено е със заучени реакции, движения и говор.
Синдромът на Даун е по-отличителен и характерен като симптоматика и не може лесно да се сгреши в процеса на диагностициране. Детето е отпуснато, невъзбудимо, неревящо и тихо. Но истински показателните клинични признаци са следните: нисък ръст, специфично излъчване- малка глава, монголоидни черти, малък сплескан нос, малки уши, плоско лице, къса шия, отворена уста с показващ се навън език. Налице е слаб мускулен тонус. Могат да се прояви сърдечен порок. Детето има изостанало умствено развитие и занижен имунитет.
В много редки случаи тихото бебе обаче е наистина засегнато от тези заболявания.
