Понятието криза на средната възраст е въведено от канадския психоаналитик Елиът Жакез през 60-те години на миналия век.
Проучвайки редица биографии на свой пациенти, той установява, че в средата на живота си хората започват да се чувстват като смъртни същества, променят се представите им за време и осъзнават истинските ценности в живота.
Около петдесетата си годишнина човек изпада в криза на идентичността и започва философски да търси смисъл в живота.
В тази възраст често се правят анализи на миналото, на постиженията и на самия себе си.
Според психолозите при кризата на средната възраст хората временно се отдръпват от динамиката на ежедневието, за да преосмислят житейския си път.
Установено е, че през този период се случват най-много разводи и други радикални промени в работата и другите дейности.
Приема се, че 80 % от всички хора преминават през кризата на средната възраст.
Като основна причина, която подтиква този период в човешкия живот, психолозите посочват неудовлетвореността от постигнатото до момента.
Голяма част от хората не виждат перспективи в бъдещето си.
Тези хора споделят, че нямат ярки стимули за живот и получават усещането, че са попаднали в един безкраен коловоз от задължения от едни и същи събития.
Това води до състояние на отчаяние, намаляване на физическия и психическия тонус и дори до депресии.
Според изследователи от Британския университет и Дартмудския колеж в САЩ този период може да бъде преминат и без тежки последствия.
Учените стоят зад становището, че кризата на средната възраст е неизбежна, но техни проучвания доказват, че сътресенията за човешката психика могат да бъдат и по-леки.
Експертите съветват хората в тази възраст да се приспособят към силните и слабите си страни.
Голям процент от анкетирани англичани споделят, че предпенсионният период е очакван от тях, защото тогава се чувстват най-спокойни и се научават да ценят малките радости в живота.
Тези хора се чувстват по-мъдри, по-свободни и с повече възможности.
