Пулсът се определя като колебание на еластичните артериални стени, синхронно със сърдечната дейност. Измерването на този показател става с палпация. Това е изследване на човешкото тяло с помощта на дланите или върховете на пръстите. В случая се осъществява на повърхностно разположените артерии, защото вените не пулсират и не биха могли да посочат никакви стойности.
Честотата на пулса зависи пряко от физическата активност, наличното психическо натоварване, възрастта и температурата.
Така например при новородените честотата, измерена за една минута, се равнява на 130–150 удара за минута. При дете на 1 годинка е 100–120 уд/мин, а на 5 години е средно 100 уд/мин. С възрастта честотата на пулса намалява. При възрастни над 20 години варира в границите между 60–80 удара за минута, което се счита за нормална стойност.
Важно е да се отбележи, че честотата на пулса варира и според половата принадлежност. Оказва се, че при жените той е по-ускорен с до 10 уд/мин, за разлика от мъжката аудитория.
По време на измерването на пулса човек трябва да бъде спокоен, да е отпочинал и скоро преди проследяването да не е извършвал физически дейности. Най-лесно е той да бъде измерен в областта на китката, като се мери с върховете на пръстите, събрани един до друг, но без палеца. Поставени така, върховете им трябва да бъдат перпендикулярни на артерията.
Интересен факт е, че пулсът не се измерва с палеца, защото самият той пулсира и би го изчислил погрешно.
Трябва да се знае, че при повишена телесна температура сърдечната дейност се ускорява, а оттам и стойностите на пулса. Според изследвания, ако температурата е повишена дори с един градус над нормата, пулсът се ускорява с до 10 уд/мин.
Ако пулсът е ускорен, с измерени стойности над 100 уд/мин, в спокойно състояние, се нарича учестен пулс, който често насочва към състоянието тахикардия (ускорена сърдечна дейност). И обратното – ако е под 60 уд/мин се нарича забавен пулс, посочващо брадикардия (забавена сърдечна дейност).
Проследяването на пулса е важно помощно и диагностично средство. То би насочило специалистите към различни заболявания на сърдечносъдовата система, инфекциозни заболявания, кръвоизливи, болести на щитовидната жлеза и други.
