Проучване е проведено с участието на бъдещи майки през третият триместър (последните три месеца от бременността) от бременността, както и през първата година след раждането. И отново през 2012 година същите майки са участвали в проследяването, когато децата им са били на 6 годишна възраст.
Изследването имало за цел да разбере как храненето на кърмачето се отразява на живота му като възрастен човек. И съответно да се разбере по-добре как майките избират да хранят своите деца – кърмене, различни обогатени храни или хранителни добавки. По този начин екипът смята, че ще може да даде на бъдещите родители информация за безопасността на храненето на бебетата.
Първоначалното изследване проучвало с какво са се хранили кърмачетата – с кърма или адаптирано мляко. Също и наличието на следродилна депресия при майките, заетостта им, какви грижи са полагали за новородените, наличието на хранителни алергии, диети и други. В доклада били отразени и физическата активност на майките, теглото им, имало ли е състояние на депресия, домашната обстановка.
Събрани са и данни за теглото на децата, височината им, физическото здраве и активност, хранителни алергии и навици, модели на съня и други.
Изследователите открили, че колкото по-кратко време се кърми детето, толкова шансовете за развитието на различни инфекции на ушите, гърлото, синусите са налице. Също проучването показало, че тези от децата, които са били хранени по естествен път по-продължително време, до шестата си година са пиели повече вода и са консумирали по-големи количества плодове, зеленчуци и по-малко подсладени напитки.
Друга констатация, изхождаща от проведеното изследване, показала, че ако децата приемали повече подсладени напитки като бебета, то е два пъти по-вероятно да го правят и към шестата си годинка, както и като възрастни.
По същия начин стоят нещата с намалената консумация на плодове и зеленчуци в ранна възраст. Екипът открил, че ако децата не са започнали да го правят като малки, то шансовете да започнат в по-късен етап от живота си е нисък.
