Домакинската работа, висенето пред компютъра, чатенето с приятел или колега създават спомени, които могат да донесат на човек удоволствия в бъдеще, сочат резултатите от едно любопитно ново проучване.
Според изследователския екип към Харвардския университет в Бостън, Масачузец има разминавания между това как ще се чувстваме от определено преживяване и какво всъщност ще запомним от него.
Проучването на екипа цели да разбере как хората оценяват радостите от ежедневието и какви спомени биха се запазили от тях.
Анализирани били 135 студенти, които трябвало да създадат времеви капсули от началото на летен сезон до есента. Те е трябвало да описват своите преживявания – разговори, събития, както и да отбележат кои три песни са слушали за последно. Допълнително условие било да напишат абзац от последна научна работа, която са писали по повод своето обучение.
Накрая са били помолени да предскажат колко значимо е било всяко от преживяванията според тях, когато ще прочетат за него по-късно и колко изненадани ще бъдат те.
Оказало се, че след три месеца повечето от участниците са подценили удоволствието от извършените ежедневните дейности. Екипът установил, че те подценяват радостта от дребните и незначителни според тях събития.
Авторите допълват, че хората не мислят за дневните обикновени моменти като за преживявания, достойни да бъдат запомнени в бъдеще. Проучването посочва, че това не е съвсем така и често обикновеното става необикновено и обратното.
И оказва се, че много хора откриват радост в преоткриването на музикална плейлиста, например, или пък на стара шега със съседа, въпреки че тези неща не са особено значими в момента на действието.
Заключението на учените е да не се приема настоящето за даденост, а по-скоро като важен момент от живота на всеки човек.
