Съществуват доклади, посочващи ваксините като рискови за развитието на заболявания на централната нервна система, включващи и множествената склероза (МС).
Смята се още, че ваксините против хепатит В допринасят значително за появата на МС, разрушавайки миелина, предпазващ нервните влакна. А при множествената склероза се засяга способността на нервните клетки на главния и гръбначния мозък да комуникират помежду си.
Заболяването се развива най-често в по-ранните етапи от живота, като се среща по-често при жените. Въпреки обширните познания за протичането и прогресирането на заболяването, причините все още не са добре известни.
Различни теории предлагат като причини генетичната предразположеност или някакъв инфекциозен процес, както и влиянието на рискови фактори от обкръжаващата среда. Много вероятно е и други предпоставки като съдови проблеми също да допринасят за развитието ѝ.
Факторите на околната среда влияят на честотата на поява на болестта, като МС е по-често срещана в страни, намиращи се по-далеч от екватора, защото намаленото излагане на слънчева светлина повишава риска от заболяване.
Предполага се, че биологичният механизъм на повишения риск е обусловен от намалената продукция на витамин D при намалено излагане на слънце.
Стресът също е фактор, макар доказателствата в тази насока да не са много. Същото важи и за тютюнопушенето. Установена е и връзка с различни професионални вредности и излагането на токсини.
Ваксините също могат да бъде фактор, индуциращ развитието на МС, смятат някои учени, макар че повечето изследвания отричат такава връзка. Налице са и редица твърдения, които обаче ги посочват като безвредни за здравето на човека.
Изследователи от Калифорния анализирали 780 пациенти с нарушения на ЦНС и 3885 души, които да служат като контролна група, за да разберат дали ваксинирането е опасно за здравословното състояние на човека.
На участниците били поставени ваксини, след което били наблюдавани дали ще се стигне до развитието на МС или разстройство на ЦНС.
Резултатите посочили, че не е била открита връзка между прилагането на тези препарати, било то против хепатит В или срещу човешки папилома вирус, дори 3 години след поставянето им.
Накрая учените допълват, че доказателствата за връзката между ваксините против човешкия папилома вирус и риска от заболявания на ЦНС са недостатъчни и неубедителни.
