Скорошно проучване успя да докаже, че домашните котки имат уникален геном и се различават от своите диви събратя, както и от останалите бозайници.
Резултатите от изследването на международния екип от специалисти са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Учените са секвенирали геном на една от най-древните породи котки – абисинската котка. След това са направили сравнение с два вида диви котки, четири вида бозайници – човек, куче, тигър и крава и с гените на шест други подобни котки. Целта на специалистите е била да открият генетичната основа на опитомяването на мъркащите любимци.
Първият извод, до който учените са достигнали, е, че котките се различават от останалите хищни бозайници по много гени, които отговарят за липидния обмен. Този ген очевидно има връзка с превръщането на животните в т.нар. хиперхищници или животни, които имат в менюто си над 70 % месо.
Според учените, при котките има развити гени, които са свързани с остър слух и зрение, а в сравнение с кучетата имат повече гени, отговарящи за вомероназалните рецептори.
Това означава, че мъркащите любимци имат способността да улавят феромоните във въздуха много по-добре, отколкото кучетата, но пък се справят по-зле с останалите миризми.
Учените твърдят, че са открили в генома на домашните котки по-голямо количество клетки на нервния гребен – специалистите обясняват, че те имат връзка с послушанието и със смиреността.
Първите питомни мъркащи любимци са се появили преди 10 хиляди години, а сега са повече от 600 милиона, смятат учените. За разлика от кучетата, котките не са били полезни с нещо за домакинството, но с времето пухкавите котки са станали много дружелюбни и това се е харесало на хората.
Учените смятат, че подборът е засегнал първо поведението им и е премахнал мутациите на страх и агресивност. А на тяхно място са се натрупали мутации, които са повишили в голяма степен дружелюбието.
Освен това са засегнати и гени, свързани с метаболизма, които са оказали известно влияние на храненето на котката.
