По принцип алергия, предизвикана от домашни животни, кучета, котки, морски свинчета и други, може да се развие в различна възраст.
Медицински доказано е че този вид алергия към домашни животни се предава по наследство. Според последни данни на Световната здравна организация около 15% от населението на земята страда от този вид алергия.
Кучетата и котките водят списъка с домашните животни, които най-често са причина за възникване на алергия.
Според ново изследване обаче, специално децата, които живеят под един покрив с домашен любимец, са по-малко застрашени от развитие на алергии към животното занапред.
Твърдението е в сила само, ако домашният любимец живее заедно с детето още след самото му раждане. Бебетата, които растат в дом, лишен от присъствието на котка, показват 2 пъти по-голям риск от алергия към котки, след като пораснат, в сравнение с децата, които имат котка у дома.
Раждането и израстването в дом заедно с куче обаче намалява риска от алергии успешно само при момчетата. Засега учените все още не могат да открият защо това е така и защо същият ефект липсва и при момичетата.
Възрастта, от която детето започва да общува с животно, също има значение. След първата годинка общуването с животните не оказва никакво влияние върху развитието на алергии.
Учените обясняват това с факта, че ранното излагане на алергените на дадено животно укрепва имунната система на детето. Така организмът изгражда естествен имунитет към него.
Какво обаче всъщност ни кара да кихаме и кашляме? Според американски специалисти за това не трябва да виним козината. Алергенът е протеин, който се съдържа в слюнката, урината, масните жлези и мъртвите клетки на кожата, което означава, че не сте в безопасност дори кучето или котката ви да е с къс косъм.
Експертите съветват да опитате да съжителствате с животно, преди окончателно да решите да си вземете домашен любимец.