Студентският празник в България се чества вече 120 години, а емблематичната дата 8 декември е избрана, тъй като на този ден е почитан патронът на най-голямото учебно заведение у нас Софийският университет Свети Климент Охридски.
В началото този празник се отбелязват в края на ноември, но след приемането на Григорианския календар дата се измества от 25 ноември до 8 декември.
Идеята студентите да имат свой празник идва от министъра на просвещението професор Иван Шишманов, който поставя въпроса академичната общност в страната да празнува в определен ден.
На 1 октомври 1888 година е открито първото висше учебно заведение в България след 5-вековно турско робство. В Софийски университет Свети Климент Охридски се сформира първата академична общност в България.
През 1944 година празникът на студентите се измества на 17 ноември, но през 1962 година е възстановена старата дата 8 декември, която и до днес обединява студентската общност в България.
17 ноември обаче продължава да се отбелязва като Международен ден на студентската солидарност и сътрудничеството на студентите по цял свят.
След като е възстановена дата 8 декември през 1962 година, група пияни студенти от ВИТИЗ – днешен НАТФИЗ, и Националната художествена академия бутат голямо ремарке с декори в езерото Ариана, а полицията, учудващо за социалистическия строй, не реагира.
На 28 октомври 1994 година Съветът на ректорите на висшите училища обявява 8 декември за неучебен ден и за празник на всички български студенти.
Системата на висшето образование у нас включва 51 висши училища - 37 държавни и 14 частни, като в тях се обучават около 240 000 студенти. Реалният брой на българските студенти е доста по-голям, тъй като немалка част от тях се обучават в чужбина.
Най-многобройни са възпитаниците на Софийския университет, следвани от Университета за национално и световно стопанство. На трето място по брой студенти е Пловдивският университет Паисий Хилендарски.
С най-ниска безработица са студентите, завършили медицина, фармация, стоматология и военно дело.
