Всеки човек може да контролира думите си, но когато става въпрос за езика на тялото, това правило отпада и чрез някои свои жестове може да предадем ясно послание на събеседника си, без да се налага да говорим.
Движението на веждите
Повдигането на веждите без да усещаме, че го правим, се случва, когато видим познато лице и срещата ни е приятна. То става само за секунда, невъзможно е да се контролира и според психолозите е знак за поздрав и разпознаване. Движението на веждите ни на несъзнателно ниво показва, че изпитваме радост от случайната среща.
Разширяването на зениците
Разширяването на зениците е универсален жест, който правим, когато харесваме някого. Този знак се разчита от събеседника по несъзнателен път, като в същото време ставаме по-привлекателни за него.
Проучвания са установили, че за по-привлекателни са смятани онези хора, които имат по-широки зеници. В миналото жените в Древен Египет дори слагали в очите капки от отровното растение беладона, за да разширят изкуствено зениците си.
Жестът на купа
Жестът, при който двете ни ръце се протягат напред, а дланите ни застават така, все едно държим въображаема купа, се използва от хората, които проявяват разбиране към това, което чуват.
Това е универсален знак за съпричастност, когато чуем история, провокираща нашето състрадание.
Фалшивата усмивка
Много хора се заблуждават, че усмихвайки се, показват на отсрещния човек одобрение, което не изпитват. При фалшивата усмивка обаче се се усмихват само устните, докато погледът остава студен.
С подобен жест казваме на отсрещния човек, че не сме харесали това, което сме чули, но ще замаскираме истината с неискрена усмивка.
Жестът на диригента
Когато съберем ръката си на юмрук, а показалецът ни сочи напред, правим жеста на диригента, чрез който се поставя акцент в разговора по позитивен начин. С този жест показваме добрия пример и нещата, от които трябва да се учим.
