Пломбите за зъби се поставят, когато даден зъб е разрушен в следствие на кариес. Поставянето им е част от лечението на зъба. Пломбите са няколко вида - амалгамена, фотополимерна и керамична.
Пломбите се различават по вид в зависимост от материала, който се използва, за да бъдат направени. Рядко този материал може да предизвика дразнене, въпреки че има такива случаи.
Пломбите не траят вечно, трябва да бъдат сменяни през определен период, но не предизвикват допълнителни проблеми на лицето, което ги носи.
Видове пломби
Преди години единствената пломба, която зъболекарите поставяха, бе от амалгама, но днес има няколко типа, между които пациентът може да избира. Всеки един от материалите има своите предимства и недостатъци.
- Амалгамена пломба - това е най-евтиният материал за производство на пломби, но и най-неестетичният. Той се произвежда от сребърни, калаени и цинкови стружки, смесени с живак.
С този материал се работи лесно, устойчив е на влага и не се свива след поставяне. Амалгамената пломба обаче е най-неестетична заради сребристия си цвят.
Живакът в нея не я прави напълно безвредна, заради което подобни пломби не се поставят на бременни или хора с чувствителни зъби. Друг голям минус е, че върху амалгамата по-лесно се образува плака;
- Фотополимерна пломба – тази пломба е далеч по-естетична и устойчива от амалгамата. С нея също е лесно да се работи, заради което повечето зъболекари днес масово я препоръчват на пациентите си.
Фотополимерните пломби се прявят от кофердам, химиокомпозит и глас-йономер. Въпреки че са по-устойчиви, тези материали се свиват при втвърдяването, което води до основния недостатък на фотополимера;
- Керамични пломби – тези пломби са произведени от инлей, оверлей, онлей. Те могат да издържат най-малко 15 години, най-естетични са, но и най-скъпи, като цената им надвишава между 5-10 пъти цената на фотополимерните пломби.
Керамичните пломби се препоръчват от зъболекар, само когато зъбът е силно разрушен;
Поставяне на пломба
Често стоматологът поставя упойка, за да предпази пациента от болка. Упойката се бие във венците, като по този начин стоматологичната процедура е напълно безболезнена.
След това трябва да се почисти онзи слой от зъба, който е засегнат от кариеса. По време на тази процедура се отделя пареща миризма, която е най-неприятна за пациентите.
След като кариесът бъде отстранен от зъба, той се почиства и от бактериите. След това почистеният зъб се запълва с пломбата. Ако се поставя фотополимерна, трябва да се използва UV източник на светлина, който да втвърди материала.
Накрая зъба се почиства и полира. Цялата процедура по поставяне на пломбата може да приключи само с едно посещение при зъболекаря.
Пломбата е поставена качествено, когато не пречи на дъвкателната способност в следствие на това, че е по-висока или ниска от необходимото.
Зъбите трябва да осъществят перфектен контакт помежду си, тъй като в пространството между тях се трупат остатъци от храна, които развиват следващ кариес.
При полирането на зъба трябва да бъдат запълнени дори и микроскопичните места със специален композиционен материал.
Временна и постоянна пломба
Амалгамените, фотополимерните и керамичните пломби са постоянни. Но стоматологът може да поставя и временни пломби, които могат да останат върху зъба за няколкодневен период.
Временните пломби се поставят преди постоянните, когато засегнатото място е прекалено възпалено, заради което е невъзможно лечението му да започне.
С временната пломба обикновено се покрива лекарство, което трябва да успокои възпаленото място, преди да бъде поставена постоянната пломба.
Временната пломба се прави от дентин, който лесно може да се сваля.
Трайност на пломбите
Фотополимерните пломби се износват до 5 години, а амалгамените – до 3 години след тяхното поставяне. Те се влияят от конкретното натоварване, бактериите в слюнката и киселинната среда. Керамичните пломби са далеч по-трайни, като могат да останат върху зъба до 15 години без да се разрушат или повредят.
