Артериалната емболия представлява ненадейно запушване на артерия от кръвен съсирек, сформирал се в сърцето. Този процес е известен още и като емболия в големия кръг на кръвообращението, а образуванието се нарича ембол.
Артериите представляват тръбести образувания, изградени от три слоя-вътрешен, среден и външен. По артериите се движи кръв от сърцето към органите в тялото.
Когато е налице артериална емболия обаче, тя пречи на тъканите на засегнатата част да се кръвоснабдяват, което пък води до множество проблеми. Обичайно състоянието обхваща мозъчните артерии, горната мезентериална артерия, артериите на долните крайници и бъбречните артерии.
При пълно запушване на дадена артерия, което трае от шест до осем часа, затрудненията, с които се сблъсква организма могат да са толкова сериозни, че засегнатите тъкани да загинат. Ако е засегната така наречената сънна артерия например, пациентът може да получи мозъчен инсулт.
Ако пък състоянието обхване артериите, отговорни за кръвоснабдяването на храносмилателния тракт, пациентът е застрашен от мезентериална недостатъчност. Ако бъде запушена бъбречна артерия, не е изключено да се стигне и до инфаркт на бъбрека.
Причини за артериална емболия
Запушването на дадена артерия от ембол може да е причинено от различни фактори. Сред рисковите предпоставки за това явление са дългото залежаване, перманентното стоене в седнало положение, липсата на спорт, затлъстяването.
От друга страна, сред рисковите фактори могат да се наредят още напредването на възрастта, навлизането в менопауза, бременността, боледуването от различни инфекции и ХИВ, преживяна физическа травма и др.
Не е изключено артериалната емболия да се дължи и на фамилна обремененост, така че и други хора от фамилията да са се сблъсквали с подобен здравословен проблем.
Симптоми за артериална емболия
Оплакванията, които притесняват пациента при артериална емболия, зависят най-вече от локализацията на процеса. В случай че състоянието засегне артериите на белия дроб, се наблюдава задух, болки или напрежение в гърдите, кашлица, световъртеж, замаяност, липса на енергия, липса на апетит.
При пък артериалната емболия обхване крайниците пък, се забелязва учестен пулс, мускулни спазми, изтръпване, болезненост, шок, промяна на цвета на кожата в болезнения участък, студени ръце или крака, трудна подвижност, нарушена трудоспособност, парализа и др.
Диагностициране на артериална емболия
При съмнение за поява на артериална емболия трябва незабавно да се проведе консултация с медицинско лице, което да потвърди диагнозата или да отхвърли съмненията. В случая решаващо е мнението съдов хирург.
Диагнозата за поставя на базата на анамнеза, физикален преглед и резултатите от различни лабораторни изследвания, кръвно-газов анализ, електрокардиограма. Лекарят може да назначи още изследвания с компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс, рентген и др.
Лечение на артериална емболия
След като медицинското лице постави диагноза, трябва да се пристъпи и към курса на лечение. Самото лечение зависи от мястото на запушването и големината на ембола. Колкото по-бързо проблемът е идентифициран и започне лечение, толкова по-голям е шансът крайната прогноза да бъде положителна.
Възможно е да се назначат медикаменти, с които да се контролира образуванието, както и по-бързо да се възстанови кръвния ток в конкретната част на тялото. При по-тежки случаи обаче се налага извършване на операция.
Докато пациентът е под упойка (независимо обща или локална), се прави неголям разрез на необходимото място, така че да може с помощта на балонен катетър да се отстрани запушващото образувание. След това чрез шеф се възстановява съдът.
Лечението на емболия налага и промяна в начина на живот на пациента. Необходимо е той да започне да се грижи повече за здравето си, да се раздвижва и да се откаже от вредни навици като тютюнопушене и употреба на алкохол.
Същевременно не трябва да забравя, че пълноценното хранене до голяма степен ще допринесе за справянето с проблема, както и за предпазването от образуването на други емболи. Болният трябва да консумира повече бобови храни, семена от слънчоглед, тиква, плодове и зеленчуци. Особено полезни са зарзавати като кейл, спанак, коприва, киселец.
