Замайването, определяно още като световъртеж или замаяност, е състояние, за което са характерни усещането за слабост, нестабилност и загуба на равновесие. При замайване човек има усещането, че предметите около него се движат.
Състоянието на движещи се предмети в медицината се определя с термина вертиго и много често е съпроводено с други реакции на тялото.
Този световъртеж често е опасен, защото човек губи контрол и може да се нарани, падайки на неподходящо място. Шофирането при подобно състояние също е много рисковано.
Причини за замайване
Замайването може да бъде симптом на много заболявания, но само в редки случаи те са животозастрашаващи. Някои от причините за неговата появява се дължат на неправилно приети сигнали до мозъка.
До главния мозък постипват сигнали от всички сетивни органи. Очите определят местоположението на тялото в пространството и начина, по който се движи. От вътрешното ухо постъпват сигнали, определящи движението напред и назад на тялото.
Нарушенията при вътрешното ухо (вестибуларния апарат) могат да се дължат на рязка промяна при позицията на главата – например от легнало положение при ставане. Възпаление на вътрешното ухо може да се появи и от вестибуларен неврит, което причинява замайване и минава от само себе си.
Заболявания на вътрешното ухо като купулолитиазата – натрупване на кристалчета от калциев карбонат, също предизвикват състояние на замайване.
Най-често замайване се появява след травма на главата, повишена температура, ниска или висока сърдечна честота. Световъртежът е сред най-честите оплаквания, които следват черепно-мозъчната травма.
Обикновено леките травми, при които няма счупване на черепни кости и загуба на съзнание, преминават леко и без последствия. При по-тежките травми последствията са различни по тежест и продължителност.
Ставни и мускулни проблеми, както и неврологичните заболявания също могат да доведат до епизоди на замаяност. Състоянието се отключва и като страничен ефект на медикаменти, най-често предписаните за понижаване на кръвното налягане и при психични разстройства.
В някои случи обаче замайването може да е сигнал за сериозни заболявания като мигрена, акустична неврома, инсулт, мозъчен кръвоизлив, тумор на мозъка, множествена склероза или Маниерова болест или друго нарушение на нервната система.
Хормоналните заболявания, заболяванията на кръвта, сърдечно-съдови или психически разстройва понякога причиняват замайване. Виенето на свят може да се появи при епилепсия, като е съпроводено с краткотрайни халюцинации и стереотипни движения.
Симптоми на замайване
В зависимост от заболяването, което провокира замайването, придружаващите симптоми са различни. Основно освен световъртежа страдащите имат шум в ушите, силно главоболие и виждат двойно.
Голяма част от болните с мигрена се оплакват от замайване както по време на пристъпите от главоболие, така и между тях. Световъртежът при мигрена продължава от няколко минути до няколко часа, а тяхното заболяване се нарича вестибуларна мигрена.
При черепно мозъчна-травма замаяността често е съпровождана с гадене и повръщане. Макар и да е интензивно, ако травмата не е тежка, то минава от само себе си.
Диагностициране на замайване
За да се постави точна диагноза и да се уточни органът, причиняващ замайването, са необходими редица изследвания. Първите прегледи се правят от невролог и специалист уши, нос, гърло.
Първо се определя неврологичният (на мозъка) и отологичният (на ветибуларния апарат) статус на организма, след което се прави рентгенография на шийните прешлени.
Тестват се дейностите на зрението и вестибуларния апарат. За да се изследват сетивните органи, от седнало положение пациентът бързо ляга по гръб. Главата трябва да се вдига под 90-градусов ъгъл и се стои така за около минута.
Лечение на замайване
Тъй като причините, заради които се стига до замайване, не са една и две, лечението, което се прилага, също е различно и зависи изцяло от болестта, която провокира състоянието.
За Мениеровата болест например е характерно свръхнатрупване на течност във вътрешното ухо. За да се ограничи, лекарите налагат по-рядка консумация на сол и предписват диуретични медикаменти.
При вестибуларна мигрена се преминава на терапия с антихистамин, а при купулолитиазата започва изчистване на полуокръжните канали.
По-агресивно лечение се налага, когато замайването е първият симптом на опасно неврологично заболяване като мозъчен тумор или множествена склероза.
