Лутеалната фаза е периодът от менструалния цикъл между началото на овулацията и деня преди новия менструален цикъл. Названието идва от латинското наименование корпус лутеум и означава жълто тяло.
Жълтото тяло представлява структурата, която се развива на повърхността на яйчника, когато е готово за оплождане, и се отделя по време на овулация. То провокира производството на прогестерон - хормонът, който подготвя тялото за бременност.
В най-честия случай лутеалната фаза продължава 14 дни. Обикновено не варира с повече от 1 ден. За реални шансове за забременяване тя трябва да продължи най-малко 10 дни.
Лутеалната фаза е изключително важна. Дължината ѝ определя времето на овулацията в менструалния цикъл. За разлика от овулацията, която може да бъде забавена поради различни фактори, лутеалната фаза е постоянна. Дължината ѝ при редовен цикъл се получава, като от менструалния цикъл се извадят 14 дни. Така например, ако цикълът е 28 дни, то лутеалната фаза е 14 дни.
За установяване продължителността на лутеалната фаза се използва началната дата на овулацията. За определянето ѝ се използват различни методи – установяване на овулацията чрез овулационни тестове, базирани на изследване на урина или слюнка, изследване на слузта в канала на маточната шийка или измерване на базална температура в продължение на няколко месеца. Като най-точен се счита методът на изследване на процеса на узряване на яйцеклетката и овулацията - фоликулометрия, съчетана с хормонални изследвания на кръвта.
Често срещано състояние, свързано с лутеалната фаза, е дефектът на лутеалната фаза. Състояние засяга фертилността. Характеризира се със скъсена лутеална фаза или разстроена базална температура. В своята същност дефектът на лутеалната фаза представлява неспособността на лигавицата на матката да бъде в правилната фаза от своето развитие в правилното време.
Тъй като процесът на зачеване е в пряка зависимост от състоянието на лигавицата, дефектът на лутеалната фаза може реално да попречи на жената да забременее и да износи успешно плода. Състоянието се лекува с медикаменти, а в по-тежките случаи изисква провеждане на допълнителни изследвания и по-сериозни мерки по преценка не лекуващия гинеколог. Определянето на точната причина дава и най-подходящото лечение.
