Почти всеки възрастен има има усещането, че в детството времето е текло много по-бавно. Щастливите детски дни са по-дълги, сезоните също, а ваканциите са направо безкрайни. Причината за това се оказа изключително проста.
Децата са способни да запомнят повече неща от възрастните. След като преминем границата от 30 години, времето за нас започва да тече много по-бързо. Годините препускат скоростно, Коледа идва все по-бързо, все едно предишната е била вчера. Времето тече с невероятна скорост и ви се струва, че Вселената е започнала да се върти по-бързо.
Едно от най-новите обяснения за това явление е просто. Човек няма рецептори, с които да възприема времето като точно определено явление. За да го констатира, той го отбелязва като последователност от събития.
Именно това е причината в детството времето да ни се струва много по-протяжно. Тогава се запознаваме със света около нас, т.е. – получаваме все нови и нови знания. Така за ден, седмица, месец и година детето събира и запаметява много повече сведения и събития, отколкото един възрастен.
Според друга хипотеза човек възприема промеждутъците от време, като ги съотнася с други такива, които вече е преживял. Така за едно малко дете седмица или дори един ден съставлява много по-голяма част от живота му, тъй като няма с какво друго да го сравни и то е основна част в съзнанието му, която за в бъдеще ще се използва за сравнение. Същият период за един възрастен означава много по-малко.
Напълно възможно е обаче просто детския живот да е по-интересен. Той е пъстър, забавен и изпълнен с вълнуващи моменти и безкрайни игри. Когато вече сме големи, въртележката на живота ни въвлича в монотонния си танц, всеки ден вършим рутинни, повтарящи се дейности и времето се слива в едно.
Може да се каже, че скучното ежедневие позволява на времето и годините да прелитат около нас, без да успеем да им се насладим максимално. Което е наистина жалко, но пък обяснява защо децата са толкова щастливи и безгрижни. Възрастните трябва да се учат от тях.
