Когато родителите забележат, че тяхното любимо дете, което сякаш нямащо нужда от нищо, бавно започва да краде пари от чантата на майка си, те обикновено се паникьосват. Междувременно, според експерти, кражбата от деца е много често срещан семеен проблем.
Защо децата крадат?
Кражбата от деца е често срещано явление, но старателно скривано, подобно на алкохолизма и други "срамни" семейни тайни. В съзнанието на повечето възрастни два мита са плътно споени: детето е невинен ангел, а кражбата е знак на престъпния свят, далечен и чужд на нормалните хора. Когато дете бъде хванато да краде, родителите обикновено се чувстват напълно изгубени. В същото време някои изпадат в истерия, обвинявайки себе си или нападайки детето, други предпочитат да се правят, че нищо не се е случило, защото не знаят как да реагират.
Експертите смятат, че няма правилна реакция при кражба: тя зависи от причините, поради които детето краде. Има три основни причини за кражби при деца:
Първата е детската импулсивност
Най-честата причина за кражба е импулсивността на децата. Едно дете може да краде просто защото е много лесно, но да устои на изкушението, напротив, е трудно. Всички малки деца трудно контролират желанията си. Ако петгодишно дете иска да вземе торта, която лежи на масата, тогава единственото нещо, което може да го спре, е страхът от наказание. Ако то е сигурно, че никой няма да забележи това, безполезно е да се изисква от него проява на "съзнание". Дори и да знае, че не трябва да взема чуждото, той може неволно да вземе това, което харесва.
Волевото поведение, подчинено на вътрешни социални норми, обикновено се формира до 6-7-годишна възраст. Но някои деца изпитват трудности с това. Обикновено тези деца са по-мобилни и възбудими, за тях е трудно не само да сдържат желанията си. Причината за импулсивността могат да бъдат сериозни психични отклонения (например олигофрения), темпераментни особености (повишена активност) и временни невротични реакции към всяка психическа травма (развод на родителите, преместване, ходене на училище).
Импулсивните и лъжещи деца трябва да бъдат строго контролирани и приучени на отговорност. Дете, дори импулсивно, никога няма да извърши действие, което веднага да бъде последвано от наказание. Следователно не може да се правите, че нищо не се е случило, но не трябва да се раздухва случилото се до мащабите на всеобща катастрофа.
Ако детето е взело нещо от връстници или от непознато семейство, тогава самата процедура за изясняване на обстоятелствата на кражбата (с участието на жертвите и техните родители), извинението и връщането на откраднатото е доста болезнена. Неприятният спомен, който детето ще има от подобно изпитание, ще му помогне следващия път да устои на изкушението.
Втората причина е трудното общуване с родителите
Това е вид бунт срещу самотата. Опитите на детето да възстанови изгубената връзка с родителите доста често стават причина за кражба. Когато родителите са твърде заети със собствените си проблеми, детето се чувства самотно и изоставено. Започва да му се струва, че родителите му обръщат по-малко внимание от другите деца, или че не е обичано, или че са несправедливи към него. И тогава то може да вземе пари или нещо от от чантата на майка си, но винаги по такъв начин, че загубата да бъде лесно открита.
Детето всъщност няма нужда от пари. То несъзнателно се стреми да привлече вниманието на родителите си, дори ако това е гняв, възмущение и наказание. Когато си наказан, пак е по-добре, отколкото когато изобщо не те забелязват. Шумните скандали и суровите наказания само убеждават онези деца, които крадат вниманието на родителите си с помощта на кражба, в правилността на избраната от тях стратегия.
В такива случаи психолозите се съветват да се игнорира факта на кражбата на детето или да се третира като обикновено събитие. Понякога е полезно вместо скандал да похвалите детето за някакъв успех или да подарите подарък, за който то отдавна мечтае. Дори ако в отговор на вашата щедрост детето не признае кражбата, то ще помни дълго чувството на срам и неудобство.
Третата причина е желанието за себеутвърждаване
Някои деца започват да крадат, за да подтиснат своята малоценност, за да убедят себе си и другите в своята хитрост, сръчност, смелост. Много родители искат да видят детето си като силна личност. Детето обаче може да има своя собствена представа за изключителност и да избере свой собствен път за изпълнение на родителската мечта.
Например, да решат, че са твърде умни, за да се подчиняват на правилата. Някои тийнейджъри търсят в кражбата тръпка, адреналин, приключения. Те имат много силно желание да се противопоставят на обществото, неговите норми и морал. Така децата от много богати семейства, „златната младеж“, често се „забавляват“.
Понякога детето започва да краде от "класови" съображения, да завижда на по-заможните деца и да търси отмъщение на "богатите". Така то иска да "купи" приятелство, да спечели група деца, към която иска да принадлежи. При подрастващите връстниците излизат на преден план по важност, за тях е важно признанието и включването в групата.
Родителите като значими фигури избледняват на заден план. По правило родителите скоро губят контрол над младия "супермен". Детето е убедено в своята безнаказаност и започва да вярва, че за него законите не съществуват. Но рано или късно попада в полезрението на органите на реда.
Как да предпазим децата?
Най-простата мярка за предотвратяване на кражба от дете е да не го провокирате. Например, не разхвърляйте пари из апартамента, а ги дръжте на недостъпно за детето място. Може да не е лесно да се намери такова място, но в много случаи подобна мярка е напълно достатъчна.
Освен с пари, понякога проблемите започват с вещи. Много често, дори и в най-заможните семейства, децата нямат лични вещи - тоест нямат възможност свободно да се разпореждат с вещи, включително да даряват, развалят и унищожават. И така те не носят отговорност. В тази ситуация детето не осъзнава разликата между „мое“ и „наше“. Той може да вземе неща от дома си, без да възприема тяхната продажба или подарък като кражба.
Важно е за детето ясно да се очертае границата между неговите собствени вещи и общите, които има право да използва, но няма право да се разпорежда. Много родители се плашат от идеята, че някои от нещата трябва да бъдат прехвърлени на детето в "неразделена" собственост. Струва им се, че по този начин ще загубят ефективен лост за контрол над детето – например възможността да му отнемат велосипеда, ако завърши годината с тройки. Но именно липсата на опит на детето в притежаването на вещи провокира кражбата.
Ефективен начин за предотвратяване на кражби е и разпределянето на джобни пари на детето. Собствените пари се възприемат от децата с голяма отговорност. По правило дори седемгодишните деца много разумно управляват сумата, която им се дава редовно, а от деветгодишна възраст започват да ги спестяват за големи покупки, което показва успешното преодоляване на тяхната импулсивност. Следователно, от тези значителни суми, които се изразходват за дете, си струва да дадете част. Това спестява не само пари, но и нерви.
