Ново изследване доказа, че умните хора са склонни да прекарват по-голямата част от времето си в мързелуване в сравнение с по-активните им колеги. Необичайното твърдение се базира на данните, получени от продължилия няколко десетилетия научен труд на специалисти по психология от университета Гълф Коуст във Флорида.
Според тях по-интелигентните хора се нуждаят от повече време, в което да останат физически неактивни, за да могат да са ангажирани с мислите си. В другата крайност са физически активните хора, които се нуждаят от стимулация на съзнанието си с външни дейности, защото се отегчават по-бързо от мислите си.
Резултатите от изследването се базират върху работа с различни групи студенти, продължила приблизително 35 години. Авторите му работели всяка година с две групи избрани възпитаници на учебното заведение. Те били наречени условно мислещи и немислещи. Съставът на всяка една група бил от 30 човека, определени след попълване на въпросник.
След като доброволците били определени, на ръката на всеки от тях се поставяла гривна, която проследявала движението на всеки участник в изследването.
Непрекъснатият поток от данни показвал колко физически активни са участниците. Анализът на получените данни ясно показал, че групата на мислещите е далеч по-мързелива, що се отнася за физическа активност.
Точната причина за мързела на мислителите учените на успели да дадат. Те обаче предположили, че хората с по-ниска интелигентност се отегчават по-лесно, така че трябва да се запълнят времето си с физическа активност.
Ръководителят на проекта – проф. Тод Маклерой, обаче предупреждава, че прекаленият мързел има своите големи недостатъци. Заседналият начин на живот според него води до деградация на мозъка и спад на интелигентността.
Той предполага, че по-малко активните хора, без значение колко умни са те, трябва да се стремят към повишаване на общото равнище на активност, за да се подобри и тяхното физическо здраве.
