В днешното забързано и динамично ежедневие мързелът се смята за голям порок. Учените обаче имат съвсем друго отношение към него.
Според тях мързелът е чудесно качество, което, не само че не ни вреди, но може да ни помогне много в живота. Ето няколко аргумента, с които специалистите биха оборили всеки, критикуващ леността.
Мързелът провокира открития
Според експертите мързелът е този, който движи човечеството напоследък и именно заради него технологиите се развиват, раждат се идеи, правят се открития.
Всички тези мобилни телефони, компютри, кухненски роботи и перални са се появили, защото на някой мързеливец му е писнало да прави усилия, напрегнал си е ума и е сътворил ново изобретение. Психолозите наричат този процес Творчески мързел.
Мързелът пази здравето ни
В днешно време много хора са се превърнали в работохолици и не спират да работят. Ако зависеше от тях, щяха да стоят по цял ден в офиса, само че организмът ни още не е еволюирал толкова, че да можем да си позволим натоварен работен график. Мързелът от своя страна се появява точно на време, за да ни предпази от прекаленото физическо и мисловно натоварване.
Мързелът предпазва от стрес
Забързаното ежедневие и напрегнатият работен процес често стресират хората, а както знаем, стресът е основният причинител на повечето болести.
Стресът също така е отговорен за високия процент на смъртност, убедени са учените. От друга страна, ако не сме от най-дейните и амбициозни хора, то животът ни със сигурност преминава по-бавно, но и по-спокойно.
Всъщност всички велики мислители настояват, че хората трябва да взимат пример от животни като костенурката. Костенурките се движат много бавно, не правят резки движения и сякаш са надарени с цялото спокойствие на света. Може би точно това е причината някои от тях да живеят по сто и повече години.
Мързелът ни кара да се храним здравословно
Американски учени забелязали, че изборът на храна при мързеливите хора е повлиян единствено от достъпността на хранителните продукти.
Когато ленивците са се настанили пред телевизора, те са готови да посегнат към по-близко намиращите се плодове и зеленчуци, в случай че трябва да направят усилие, за да се сдобият с други по-апетитни храни.
