В съвременния свят все повече хора живеят в големите градове и са почти напълно откъснати от природата. Дори и в малките населени места животът се модернизира и отдалечава от вековните традиции на земеделието и животновъдството. Но животът във ферма има много предимства пред градския. Става дума не само за сближаване с природата и намаляване на среса, а и за справяне с алергиите, които стават все по-разпространени.
Според ново проучване е добре да израснеш сред животни. Изследователите установили, че при възрастните, които като млади са живели във ферми, има по-нисък риск от алергии. Освен това жените, които са израсли във ферми, имат по-силни бели дробове, отколкото тези, които са отгледани в градски или селски райони.
В академичните среди коментираха забележителната съгласуваност на ефекта от мястото на отглеждане в 14 различни страни. Учените казват, че тези резултати подкрепят идеята, че това се дължи на някакъв вид биологичен механизъм.
Проучването е включило данните от повече от 10 000 души на възраст от 26 до 54 години от 13 европейски страни и Австралия между 1998 и 2002 година.
При фермерските деца било 54 на сто по-малко вероятно да развият астма или сенна хрема и 57 на сто по-малко вероятно да имат алергични назални симптоми от хората в градовете. При тези, които са израснали на село, е 26 на сто по-малко вероятно да бъдат чувствителни към алергените в сравнение с жителите на градовете.
Изследователите предполагат, че причината за този ефект е по-големият контакт с животни и микробите, които живеят на и около тях. Идеята е, че човешката имунна система се е развивала в продължение на хиляди години в условия на близък контакт с животни. Този фактор е значително намален при съвременния начин на живот.
Излагането и продължителният контакт с уникалната фермерска среда, част от която е селскостопанският добитък с богатото му микробно разнообразие, са несравними с която и да е експозиция в центъра на града. Децата на фермерите също са склонни да имат по-голям контакт с кучета и котки и е по-вероятно да споделят спалня с братя и сестри.
Тези открития допълнително подкрепят ролята на натоварването и разнообразието на излагането в околната среда при развитието на алергични заболявания, както се предлага от хипотезата за микробно разнообразие.
Фактът, че различни страни показват сходни тенденции, подкрепи идеята, че съществува физически ефект, а не социален. Същността на откритията, които са подобни в множество държави, предполага, че фермерските ефекти може да се дължат по-скоро на биологични механизми, отколкото на социално-културни ефекти, които биха могли да се различават в отделните страни, казват учените.
