Ново изследване, посветено на феномена селфи, установи, че то буди едновременно две напълно противоречиви чувства на любов и омраза. Изследователите открили, че повечето хора си правят и публикуват селфита, но не се интересуват от тях, което си е парадокс.
Проучването установи, че 77% от хората редовно си правят и качват в социалната мрежа селфита, но 82% от тях не гледат чужди селфита и се дразнят от тях, защото предпочитат да гледат нормални снимки в мрежата. Това явление експертите нарекоха селфи парадокс.
Терминът е измислен от професора по психология Сара Дифенбах, преподаваща в университета Лудвиг-Максимилиан в Мюнхен, Германия. Тя провела онлайн проучване, с което целяла да разбере какви са нагласите на хората при правенето и разглеждането на селфита.
В проучването се включили общо 238 души в Австрия, Германия и Швейцария. Професор Дифенбах установила, че 77 на сто от участниците редовно се снимат сами.
Смятам, че една от причините за тази истерия по селфитата е тайният копнеж на всеки да бъде забелязан и популярен. С тези снимки хората целят един вид да се саморазпространят, да се рекламират сами и всеки, който ги види, да ги разпознава, казва немският професор.
Селфитата са акт на самостоятелно оповестяване, споделяне на лични моменти с останалата част от света. С тях повечето хора се надяват да спечелят симпатии, да изглеждат важни, един вид мотиватори, обяснява още тя.
Според учения, докато някои виждат селфитата като източник на творчество и начин да се свържат с други хора, в основата им е чист нарцисизъм, което прави цялото начинание неистина. За много хора селфито е само поза и не показва истинската личност.
Точно и поради тази причина хората не вярват на селфитата на другите, не ги харесват и в повечето от случаите ги подминават. Те им нямат доверие. Въпреки това във всеки един се крие известна доза нарцисизъм и всеки иска да покаже повече от себе си, за да излезе едни гърди напред. Точно и затова продължаваме да си правим снимки сами на себе си. Точно и тук се крие се същността на селфи парадокса.
