Трудно е да си родител, според мнозина това е най-трудната работа на света. Децата се влияят от всички около себе си – от връстниците си, от учителите. Но безспорно най-голяма роля в оформянето на характера им би трябвало да играят родителите.
Никой родител не е съвършен и това е съвсем естествено. Психолози са разкрили, че тонът на гласа, с който говорите на децата си, начинът на изказване на изреченията или етикетите, които им поставяте, могат да имат неприятни последици в дългосрочен план.
Клиничният психолог Лурдес Каранданг обяснява пред Инкуайърър, че има четири случая, в които можете случайно да повлияете негативно на детето си.
Един от начините да навредите неволно на детето си е да го сравнявате. Такъв случай е, ако например имате две деца и изтъквате постиженията или уменията на едното пред другото. Може да обичате децата си еднакво, но ако едното е постигнало повече и вие придобиете навика да го представяте с квалификацията му, пренебрегвайки другото дете, това ще има отражение.
Например ако ги представите като умната дъщеря и малкия син. Това е неравенство, което може би дори не осъзнавате, но в очите на детето е огромно. Децата са много по-впечатлителни от възрастните и подобни сравнения ги обиждат дълбоко.
Поставянето на етикети също е опасно. Игривите прякори може и да изглеждат безобидни, но ако се използват твърде често, могат да подлъжат детето, че са истина. Не трябва да си мълчите, но измислянето на прякор от родител може да навреди сериозно на увереността на мъника. Ако например често си позволявате да наричате детето глупчо или мързеланко, то може да повярва, че наистина е глупаво или мързеливо и да се държи като такова.
Не се дръжте като хулигани. Децата често моделират поведението си според това на родителите. Те не само обръщат внимание на нещата, които казвате (през повечето време), но и гледат какво правите. Така ако бащата се държи снизходително с майката и сякаш е по-долна от него, а тя се примирява с това, детето може да започне да мисли, че е добре мъжете да се отнасят към жените като към по-низши.
Фаворизирането руши дисциплината. Въпреки че родителите винаги отричат, някои имат любимци и белите им остават ненаказани, докато за братята и сестрите им това не важи. Когато децата се карат, е от първостепенно значение да ги изслушвате обективно, за да можете да реагирате справедливо. И дори когато по-големите деца е трябвало да са по-разумни, е важно да не пренебрегвате емоционалните им нужди.
Често не осъзнаваме, че поведението се възпитава първо у дома. Трябва да обърнем повече внимание на отношенията си и дисциплината, като се стараем да сме обективни, честни и справедливи с децата си.
