В началото на всяка учебна година родителите си задават въпроса каква сума е подходяща за джобни на детето според възрастта му и от каква възраст децата трябва да получават пари?
Основните фактори при определянето на дневната необходима сума за детето са няколко и включват освен възрастта му емоционалната му интелигентност, вида на училището, в което се обучава, семейните финансови възможности и индивидуалните нужди на самото дете. Общовалидният съвет към родителите е на най-малките ученици да се дават пари всеки ден, а с нарастване на възрастта да се отпуска седмичен и накрая месечен бюджет, за да свикват подрастващите да планират разходите си.
Има широкоразпространена формула, според която детето трябва да получава сума, равна на възрастта му, умножена по 50 стотинки. Това означава, че първокласникът би следвало да има на разположение всеки ден по 3. 50 лева.
Има, разбира се, много условности. Ако на децата не е позволено да посещават училищната лавка, лични пари не са им нужни. Ако храната им е предварително заплатена в училищния стол, или има изискване да носят храна и вода от вкъщи.
От втори до четвърти клас учениците получават от 2 до 5 лева джобни пари. Препоръчва се те също да носят вода и храна от вкъщи, защото качеството на храната навън не винаги може да се следи. Джобни пари обаче трябва да се дават не само детето да има налични пари за закупуване на някаква допълнителна храна, но най-вече да се научи да борави с парите и да преценява правилно за какво да ги похарчи.
От пети до седми клас сумата варира от 5 до 30 лева дневно. Тук може да се включат парите за тренировки, хранене навън или други дейности.
Електронни дебитни карти със заредени суми също са вариант за по-големи ученици. Проблемът е, че може да се окаже пречка неправилното планиране на парите.
Твърде големите разлики, които се получават заради различните възможности на родителите са предпоставка, която кара някои училищни ръководства да поставят таван на джобните, за да регулират възникването на напрежение между децата.
