В последните две десетилетия диабетът се превърна в една от най-страшните болести и бич на съвременното поколение. Световната здравна организация съобщава, че случаите на заболелите от опасната болест се увеличават ежегодно с по 12%. Точно по тази причина вече почти няма човек на Земята, който да не е чувал за двете разновидности на заболяването – тип 1 и тип 2.
Учени наскоро обаче успяха да идентифицират трети вид диабет – тип 3.
Диабетът тип 1 е случаят, когато имунната система на организма унищожава клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин. Обикновено започва в детска възраст или в младежките години и почти винаги се нуждае от лечение с инсулин.
Диабетът тип 2 възниква, когато панкреасът не може да се справи с инсулиновото търсене на организма. Често се свързва с наднорменото тегло и обикновено започва в средна или в по-напредналите години от живота, въпреки че възрастта на появата му намалява.
Тип 3 диабет се причинява от увреждане на панкреаса, от възпаление на панкреаса (панкреатит), тумори на панкреаса или панкреатична хирургия. Този вид увреждане на важния орган не само понижава способността му да произвежда инсулин, но и да произвежда протеините, необходими за смилане на храната (храносмилателни ензими) и други хормони.
Ново проучване разкри, че повечето случаи на диабет тип 3 са погрешно диагностицирани като диабет тип 2. Учени изследвали резултатите на 2 милиона души, имащи диабет, и установили, че едва 3% от тях били правилно идентифицирани с диабет тип 3.
Няколко по-малки проучвания в специализирани центрове установиха, че повечето хора с диабет тип 3 се нуждаят от инсулин, но за разлика от другите видове диабет също могат да се възползват и от някои видове храносмилателни ензими. Те се приемат като таблетка с храна и леки закуски.
Изследователи и лекари напоследък се притесняват, че новата разновидност на болестта може да бъде много по-често срещана, отколкото се смяташе преди и че много от случаите не са правилно идентифицирани.
Установено е, че вероятността хората с диабет тип 3 да имат лош контрол на кръвната захар в сравнение с тези с диабет тип 2 е два пъти по-голяма. Те също така са от 5 до 10 пъти по-склонни да се нуждаят от инсулин, в зависимост от вида на панкреасната болест.
Също така учените са успели да докажат, че развиването на диабет тип 3 може да се появи дълго след настъпването на нараняване на панкреаса. В много случаи става въпрос за повече от десет години и дори и по-късно. Това продължително забавяне може да е една от причините, поради които двете събития често не се считат за свързани и диагнозата диабет тип 3 се пренебрегва.
