Японците вярват, че има хора, които са предопределени да се срещнат. В живота ни не влиза никой случаен. Всеки, когото срещнем, е изпитание, наказание или подарък от съдбата.
Всички хора, на които е предопределено да се срещнат в този живот, са свързани с червена нишка вързана за малкия пръст. Невидима за човешките очи, тя свързва двама души независимо от мястото и времето. Нишката може да се обтегне или заплете, но никога – да се скъса.
Японската легенда разказва за старец, който живее на Луната. Той наблюдава душите и търси онези, които са предопределени да се свържат помежду си на Земята. Когато ги открие, той връзва червената нишка на кутретата им, за да не се изгубят.
Дори да не вярвате на легендата, истината е, че всеки ден ние правим своя избор. Съдба или карма – това е факт. Случайни срещи няма, макар сами да избираме на кого да се усмихнем и кого да подминем. Всеки, който влиза в живота ни, носи послание, което трябва да разчетем.
Има хора, които ни подлагат на изпитания. Те проверяват колко силни и уверени сме в себе си. Други се явяват като наказание за предишните ни действия. Трети път са подарък от съдбата, който сме заслужили.
Повечето хора, които навлизат в живота ни, са изпитания. Животът иска да ги преодолеем, за да ни направят по-силни и достатъчно уверени в себе си. Уроците съдбата си поднася, именно сблъсквайки ни с различни хора - врагове, сродни души и приятели. Така развиваме най-различни качества и се самоусъвършенстваме.
Следващия път, когато сте изоставени, излъгани и разочаровани от хората, в които сте вярвали, не унивайте. Всеки плаща определена цена за това, че е допуснал един или друг човек в живота си. Това обаче е само поредният урок, който ни изкачва стъпка нагоре в личностното развитие. Научите ли се да се справяте с всичко, което се изпраща на пътя ви, все по-често съдбата ще ви изпраща хора-награди за усилията ви.
Случайни срещи няма, както няма и случайни раздели. Хората, които напускат живота ни, са приключили мисията си. Това може да ни причини страдание, след което да започнем да отхвърляме всички, дошли да ни помогнат и избавят. Често след поредния крах ние започваме да нараняваме.
Ето защо съдбата ни изпраща хората – наказание. Съумеем ли да научим къде сме сбъркали, след тях съдбата ни изпраща хората-подаръци. Колкото по-жестоки и безсърдечни сме, толкова повече се отдалечаваме от подаръка си. Срещнем ли предопределените от съдбата за нас хора, невидимата за човешките очи нишка изведнъж става видима.
Подаръкът от съдбата носи удовлетворение и ни показва, че всички предишни в живота са ни водили именно към това, което наистина сме искали и заслужавали. В този момент цената, която сме платили, губи своята стойност. Докато достигнем до този момент обаче имаме да учим много.
Няма как да подминете хората, които ви е писано да срещнете. Понякога чакането на правилните е по-дълго, а понякога - по-кратко. Всичко зависи колко бързо се учите.