Всяка жена използва, без особено да се напряга, около 8000 думи средно на ден. Тя използва допълнителни 3000 звуци при общуването с други хора. Също така прави около 10 000 жеста и мимически движения.
Това прави около 20 000 думи, казани по един или друг начин, с които тя споделя информацията, която има. За разлика от жените мъжете произнасят най-много 4000 думи дневно.
Освен това използват около 1000 допълнителни звука и правят около 2000 жеста. Т.е. общата сума на информационните сигнали, които подават, е към 7000 бройки. Това е само една трета от възможностите на дамите.
Мъжете оформят много по-кратки изречения, отколкото жените. Те са структурно издържани - т.е. имат уводна част, излагат същината и накрая правят някакви, дори елементарни, изводи.
Тъй като първобитните ловци не са имали в мозъка си специален отсек, отговарящ за речта, те имали нужда от начин, по който да предадат възможно най-много информация с най-малко думи.
Така в мозъка се появила специална област, която отговаря за лексикалния запас. Тя е разположена в задната част на лявото полукълбо при мъжете. При жените същата тази област е разположена във фронталните и задните части на двете полукълба.
Термините, формулирането и смисълът на думите не са чак толкова важни за нежната част на човечеството. Жените наблягат на интонацията, когато искат да придадат важен смисъл на казваното от тях.
Освен това си помагат с богата мимика и жестикулиране при израз на различните видове емоции. Мъжете са много по-възприемчиви към новото в езика. В тяхната реч се срещат повече неологизми.
Речта на жената е доста по-неутрална и статична, в нейната лексика често се срещат остарели думи, архаизми и дори диалектни думи. Когато жената иска да каже нещо, тя предпочита да намекне за това и да накара събеседника сам да се досети.
С помощта на такъв разговор хитрушата по-лесно установява контакт и постига целите си да накара събеседника си да се съгласи с предварително взетото от нея конкретно решение.
Но ако събеседникът е истински мъж, подобен стил на разговор ще го вбеси. Представителите на силния пол се дразнят от липсата на логика и целесъобразност в разговора.
Жените обичат да казват думи от типа на „отчасти”, „може би”, а мъжете предпочитат недвусмислените определения. Такива като „никога”, „няма да стане”, „нито един”, „абсолютно”.
Те, без да знаят, с начина си на говорене натрапват на другите своята воля. Жените използват много сложни прилагателни, наречия и съюзи. Мъжете предпочитат съществителните.
Жените използват много повече думи, когато трябва да опишат какъв е цветът на даден обект. Мъжете говорят много за наситени цветове като червено, черно и тъмносиньо, а жените – за розово, жълто и светлосиньо.
