Повечето семейства се създават благодарение на бурна и "всепоглъщаща" любов. Поне така би трябвало да бъде. Обичате се безумно и считате, че тази любов ще е вечна. За съжаление, не винаги се получава така. Раждат се децата, впрягате всички сили за успешното им отглеждане. Но и работата не чака, нито пък самият живот.
Нямате възможност да отделяте време нито за себе си, камо ли за половинката Ви. И усещате, че любовта помежду Ви някак си е изчезнала толкова бързо, колкото и се е появила. Започвате неминуемо да водите безсмислени спорове за това и онова. Да се карате. И постепенно виждате, че няма никакъв смисъл да продължавате по този начин - за благото на цялото семейство. Но как децата Ви ще приемат неизбежния развод. Няма ли да увредите по някакъв начин психиката им?
Ето няколко съвета как можете да избегнете това. Или поне да се постараете.
- Обяснете спокойно на детето/децата си за предстоящите Ви планове, като наблегнете на това, че то/те няма/т никаква вина за развода. Вие ще продължавате да го/ги обичате, но вкъщи просто ще стане по-спокойно. Не си мислете, че децата не са били наясно за бурните Ви караници, колкото и да се стараете да не стигат до ушите им;
- Добре е да попитате самото дете/деца при кой родител иска да прекарва повече време и се съобразете с детското мнение. Ако имате такава възможност, защото когато става въпрос за малки деца, не всеки родител би имал чисто физическата възможност да ги гледа;
- Ако причина за развода е трети човек, не го споменавайте веднага. На детето/децата ще им е достатъчно шокиращ факта, че се развеждате. Не ги натоварвайте с излишна информация. С времето така или иначе ще стане ясно за наличието на трети човек;
- Ще е изключително добро решение от страна на двамата родители изобщо да не стигнат до дело, а да сключат предварително извънсъдебно споразумение. Ако ще и това да отнеме повече време до уточняването на всички подробности - кой кога да вижда детето, каква ще е издръжката, как ще бъде разделено имуществото и т.н. Все пак не забравяйте, че детето е било плод на съвместната Ви любов и дори и тя да е отшумяла, то няма никаква вина за това;
- Не забравяйте ролята, която могат да окажат психотерапевтите върху децата Ви. Може всичко да Ви изглежда наред и то наистина да е така. Но няма как да сте сигурни, без да се доверите на специалист.
