Моите форумни постове

Остави го да мисли на воля и му дай цялото време на света. В тази конкретна ситуация не трябва да си задаваш въпроса - ТИ какво си направила и КАК да угодиш на ревнивеца, за да имате някакво бъдеще заедно. Той сам трябва да дойде при теб и да те избере. Не се извинявай и не се оправдавай - с нищо не си сгрешила и не си предизвикала ревността му.Той просто е такъв и ще е повече от добре, ако направи и минимален опит да разбере колко безпочвени са тези съмнения. Ако все пак реши, че нямате бъдеще заедно (по неясни причини)- просто го забрави! Трудно ще е, плачи, колкото трябва, излизай с приятелки, но го преодолей.Винаги помни, че нещата, които ти се случват са именно тези, с които можеш да се справиш. Късмет!

Не съм чувала до момента някой да съумее да използва жена само за секс в период от 5 години. Ако това въобще е възможно, този ще е първият случай. 5 години са много време, но след като нищо не е предприел, а и очевидно не дава от себе си - логично е да предположим, че си попаднала или на най-коравосърдечния егоист или на долен използвач. И в двата случая е уместно да му пуснеш една дълга ... и да спреш да го мислиш.

Винаги, когато поиска, една жена може да стигне до изневяра, без значение дали е (не)омъжена с/без дете и добре платена работа и т.н. екстри. Друга тема е дали евентуалната изневяра ще бъде физическа или "платоническа" или пък комбинация. Какво би подтикнало една жена, към която и да е от изброените варианти на изневяра ... на първо място,осъзнатата липса на нещо, което е неосъзнато, неуловимо, подсъзнателно дефинирано...най-общо казано - тръпка. Според мен, това е основна причина за изневярата при този тип описани жени. Разбира се, има още безчет (не)основателни причини - скука, себедоказване, моментен импулс, глупост ...

Не мога да се изкажа категорично по този пост. Аз също поддържам(х) приятелски отношения с бивши...От собствен опит мога да кажа, че аз не съм имала задни намерения към нито един, но съм го правила по навик и може би от криво разбрано възпитание. Мога да те успокоя, че тези "приятелски" отношения избледняват и затихват с времето, защото всеки поема нов курс в живота и малко по-малко привързаността към бившия отстъпва място на по-актуалния нов(а). Според мен е странно, направо недопустимо, да се ходи на гости или да се интимничи по такъв начин (обсъждане на настоящата)....освен Разбира се, винаги има изключения, ситуации, в които търсиш помощ, закрила, съвет или разбиране от близък до сърцето ти човек...но това са изключения. Не мисля, че в ситуацията с "твоята" бивша има нещо изключително, което налага постоянното й присъствие в живота на твоето момче. Най-добре е, според мен, да поговорите по този въпрос. Сподели му, че по принцип не ти е приятно, но не би го коментирала отново, ако той обясни, защо приема за нормални нейните посещения и обаждания. Според мен, ключът е в неговото отношение към нея, а не обратното. Дори и мацката да иска отново да си го върне, при категоричен отговор от него....е, просто няма как да стане. Успех!

Малко объркана история, срещи, раздели, кой кого е забравил или преодолял не е ясно. Това, което ми направи впечатление е, че ти получаваш информация от трети човек за него. Защо не си говорите открито?

Въпреки трудностите с разчитането, според мен, отговорът на твоя въпрос е лесен - Да, човек може да е влюбен, без да обича. Има много информация по тази тема, можеш да прочетеш и да се обогатиш. Пожелавам ти успех!

Има два напълно различни въпроса, поставени в темата - дали би продължила да го обичаш след като те е наранил и дали би простила. На първия е по-лесно да се отговори, ако любовта е искрена, независимо от дадено негово действие или постъпка, твоите чувства би следвало да са постоянни, т.е. да продължиш да го обичаш, въпреки стореното. Да, ти се чувстваш наранена, обидена, огорчена, предадена, но...въпреки всичко го обичаш. Абсолютно различно нещо е дали би му простила. Прекалено много са неизвестните и ако-тата в отговора...Според мен не може да се отговори еднозначно. Всеки трябва да реши сам за себе си дали причинената обида, болка или предателство могат да бъдат, ако не забравени, то поне преодолени и простени.