Моите форумни постове

Не прави тези глупости.Всичко това се обръща срещу теб. Това е най-лошото което би могла да направиш.Цената която трябва да платиш е много висока.Не говоря за пари.И едвали ще си щастлива.

Има ли някаква причина за това нежелание?Ако няма мисля ,че не сте един за друг.

един мъж :И аз незнам защото неполучавам никакъв одговор.От три години и половина сме заедно.Аз съм на 44 а жена ми е на 36 имам чувството че може да изкара и цял живот без секс. Винаги ли е било така? Мислиш ли ,че те обича?

Едно е да простиш,друго е да продължиш с него.Моето мнение е, че нищо вече няма да е същото,че нещо такова не се забравя то те преследва.След ввреме започваш да се чувстваш ограбен и тази борба със себе си отнема силите ти и доверието как се възтановява.Доверието е като лист хартия смачкаш ли го ,то никога няма да бъде същото.Колкото и да обичам някой ,ако е загубил доверието ми и уважението ми мога да му простя, но не искам да бъда с него.

Аз също мислех като теб,но го преживях.Две години живях в лъжа и истината е ,че от голямата любов нищо не остана,освен страха да се влюбиш отново.Когато живееш с някой който те е наранил, без да искаш ти променяш отношението си към него. Колкото и да го обичаш ,колкото и да искаш да му вярваш ти вече не си същият и това се усеща и от другия.Всеки ден усещаш как любовта ти умира и това е най-болезненото.За мен той беше най-важният човек ,човекът на когото вярвах сляпо.Може би ако се бяхме разделили веднага щях да запазя поне уважението си към него.

Любовта е най-хубавото изживяване,което може да ни се случи! Особенно ,ако е споделена.След всеки неуспех ,ние ставаме по-силни от една страна и по-страхливи от друга.По-силни,защото разбираме ,че въпреки болката намираме сили и продължаваме сами и се справяме по-добре/материално,професионално/и по-страхливи, защото се страхуваме да пробваме отново,за да не ни боли.Но за какво са ни знания и пари ,ако няма с кого да ги споделим?За себе си аз стигнах до един извод,че колкото знания да притежавам,колкото материални блага да имам БЕЗ ЛЮБОВ НИЩО НЕ СЪМ!

Според мен влюбването и любовта са много различни.Влюбването е страст,емоция,привличане,а любовта е онова което остане след това.По някога любов има само от едната страна,тогава колкото и да се бориш,каквото и да правиш не можеш никого насила да накараш да те обича.Аз мисля ,че няма смисъл да се мъчиш да задържаш някой,който не изпитва същото.Това е много егоистично ако го обичаш го пусни,колкото и трудно да е това.Ако любовта е взаимна трябва всеки ден да я доказваш,да я показваш,да я заслужаваш по милион начини.Това за мен е борба,но да се боря за някой който не ме обича няма смисъл.

Да още се виждаме.но сега желанията ни се разминават. Той иска нещо от мен за което аз никога няма да съм готова и незнам как ще продължат нещата.

: Разбира се ,че ако обичаш някой и той те нарани ти все още ще продължиш да го обичаш . Чувствата не могат ей така да се секнат , когато пожелаеш.

Много въпроси ,но отговори няма!В своето развитие ние хората ставаме все по материални.Това желание за власт ,пари ни кара да бъдем такива. Но в живота на всеки човек идва момент в който разбира колко е маловажно това,колко много време губим/да си достави материалнине неща/,а всъщност не това ни прави щастливи.

Според мен на нас хората ни е нужна вяра.Може би за това ни е Бог ,за да вярваме ,че за греховете ни има прошка,че за безсилието ни да постигнем мечтите си ще получим помощ.Баща ми казваше ,че на времето хората са били по-добри ,защото са вярвали в Бог,страхували са се от наказание... Сега е на мода позитивното мислене,не мислиш ли че има нещо общо с молитвата? Може би просто трябва да сме по-добри!

Не те разбирам Сиси! Защо трябва да получим (изпитаме)някаква болка, че да тръгнем по своят път? Нали сме в 21 век. Цивилизацията ни е на много по високо интелектуално ниво, отколкото периода когато е живял Христос. Да отдадем зслуженото на религията, че ни е спасила от изчезване като народ, но нека и да разсъждаваме като съвремени хора. Нима Христос е мислил за компютри или пък е всемогъщ, а пък не иска да ни помогне във тази финансова бъркотия? Ако е така той е съдист, защото е позволил да стане втората световна война или пък позволява своеволията на американците 12 години да избиват милиони виетнамци и сеят смърт във всеки за тях район с техни интереси! Един едиствен бог имаш ти, а това са твоите родители. Те са ти дали живот, а не миража на глупаците и техният Бог.....[/quote] Прав си ,че сме на по-високо интелектуално ниво,но на духовно сме много назад Колкото сме по-развити интелектуално,колкото повече неща имаме ,толкова сме по-самотни,по-нещастни И това ще продължи докато не намерим пътя си,докато не намерим себе си и докато не станем по-добри Имам един въпрос към теб:когато направиш някой гаф ,твоите родители ли оправят кашата? Защо Бог да оправя бъркотиите които забъркваме?В живота си всеки човек има право на избор Теб,защо те е страх да обичаш?Предполагам ,защото познаваш болката,макар и да знаеш че това е най-хубавото което може да ти се случи,ти все още помниш болката Какво промени тя в теб?

: Благодаря Ви за прямотата с която ми отговаряте!Не съм писала,че не можете да обичате ,а че Ви е страх.Аз съм чела ваши мнения и ми е ясно ,че човек който пише така е изпитвал много силни чувства.Ханесвам мислите ви ,до някой и аз съм стигнала и съм съгласна с вас.Мога да добавя няколко ,но сега ще напиша една:Един мъж не е силен нито велик ,ако е бил с милион жени!Един велик МЪЖ ще показва любовта си на една жена по милион начини. Когато пиша за самотни имам предвид самотни души.Защото това общуване в интернет е индиректно,все едно да правиш виртоален секс.Истинското докосване,директното общуване с нищо не могат да се заменят. Пишете за сиво ежедневие,не сме ли ние тези които го правим такова?Защо не може да ни е добре и да ни е разнообразно и вълнуващо с един човек ?Какво другия би ни дал повече? Изглежда задавам много въпраси,а имам и още.Изминявам се за нахалството,изглежда не съм толкова културна, щом ми се налага да се извинявам.

: За съжаление и аз съм от хората ,които са си сложили маски.Но идва момент ,когато ми се иска да я махна.Но това е толкова трудно ,искам да отворя отново сърцето си и да кажа"Ето това съм аз!",но ми е толкова трудно и това чувство за самосъхранение,ме кара да пропускам толкова хубави моменти.

Звучи тъжно,но е прекрасно.За една жена е чест да чуе нещо такова,извиращо от душата.Но понякога и ние жените не търсим любов,а просто нещо различно ,за да забравим нещо което ни е наранило. И понякога и ние нараняваме някой ,с своето безразличие без да забележим,че той не е виновен за нашите рани.

Съгласна съм с теб.Хубаво е да даваш ,но сме устроени така че все пак ни се иска и нещо да получим.Всичко ще е прекрасно,ако чувствата са взаимни.