Моите форумни теми

здравейте, Мили дами защо имам чувството, че май все сме неразбрани. Нашата любов в началото беше изпепеляваща. Тя и сега е.... Ние живяхме 1год. в София и бяхме адски щастливи. Решихме да имаме собствено жилище и се прибрахме в Ловеч от където сме, защото са по-малко разходите ни. Сега живеем с моите родители, защото при неговите няма условия. Много трудно си намерихме работа от скоро.Тази стъпка обаче промени всичко между нас незнам защо? Той няма нуждата като преди да ми се обажда по сто пъти на ден, не споделя, занимава се с неща които общо взето му харесват само на него. Със ставането сутрин започва да мисли как да излезне от в къщи, или си измисля някакви безумни занимания. Имам чувството че или съм голям егоист и не му давам свобода, или страх ме е да го кажа, но май по този начин няма да стигнем далеч. Започвам да изпадам в депресия и да мисля, че целите ни занапред вече не са общи. Когато има неща, които мислиш а не можеш да ги кажеш на половинката си поради каквато и да е причина, това е сигнал за проблем между вас мисля аз. Много съм объркана защото никога не съм имала тайни от него. А сега мисля, че доста неща остават някъде дълбоко в мен и те са с горчив привкус. Какво да правя незнам, той е много добър човек, но повече за всички останали /майка му, приятелите му/ отколкото за мен. Всички го използват, а аз го обичам истински но какво от това. Ние живеем заедно а всъщност той ми липсва............

Здравейте, искам да споделя с онези които биха ме посъветвали как да си помогна. от две години имам връзка и живея с мъж, който е по-малък от мен с 8 год. Аз съм на 32г. и имам дъщеричка, която е от друг мъж. Ние и двамата сме от по-малък град, като аз съм живяла 15г. в София от които, 1год. с него и решихме да се приберем в провинцията, защото искаме да имаме собствено жилище и дете. От тук започна моят проблем: оказа се че работя в една сграда с негова бивша приятелка, с която той е живял 3 години. Започнах да се ровя в снимките му, в телефона и в мейлите и попаднах на доста неща, които ме пронизаха в сърцето. Не мога да го накарам да си изтрие миналото, но ако наистина аз съм неговата половинка както твърди, не тябва ли да изтрие някои неща? Не мога да понеса факта, че сигурно съм сядала в компанията на някоя от тези с, които е бил преди мен. Чувствам се ужасно! Не си представям живота без него! Усещам, че превръщам без да искам любовта ни в кошмар много го ревнувам, започнах да се съмнявам, когато излезе някъде постоянно мисля, че някоя иска да ми го открадне. Страх ме е от средата, която е доста ограничена.Той никога не си споделя ако някоя жена иска или флиртува с него или за минали неща. За бившата му разбрах от негов приятел случайно и много плаках. В София бяхме много щастливи и не съм се чувствала толкова подтисната. Все пак съм доста привлекателна жена и той го знае. Помогнете ми моля ви?!