След като се върна от чужбина, вече не е същият

Моя приятел замина за чужбина да работи, с него сме заедно вече близо 4 години, мислех, че той е човека за мен, но явно пак съм се излъгала. Това е единствения човек, който някога съм обичала и съм направила какво ли не за него, но осъзнавам, че с времето той охладня към мен. В началото се разбирахме много, бяхме неразделни, минаха 2 години и аз му намеквах, е трябва да се съберем, да живеем заедно, но той не искаше.

Исках да заминем някъде в чужбина и да работим, за да си съберем пари, но той не искаше, имах надежда за бъдещето да бъдем семейство, но и това не стана. Аз през цялото време чаках нещата да се променят, да размисли, но нищо не се случваше. Убедих го само да подадем документи за работа в чужбина. Стана така, че само на него се обадиха, а на мен не. Казах му, че ще го чакам в България и го подкрепям, така и направих. През цялото време ми беше гадно, че съм сама, че не е до мен, но бях с надежда, че той ще стане по-самостоятелен, ще се научи да ме цени като човек и като се прибере от чужбина ще бъдем щастливи. Докато работеше и бяхме далече един от друг ми казваше, че ще се съберем, ще си поговорим за нещата от живота и заедно ще бъдем винаги. Казваше, че ме обича и не може без мен, но като се прибра, още в началото разбрах, че нещата не са същите, както преди.

Сега го чувствам по-хладен към мен, държи се с мен сякаш съм му безразлична, посяга ми, не ми казва никакви мили думи и се питам с какво съм го заслужила, аз го обичам и бих направила всичко за него. Толкова ми е зле, че не знам какво да правя, пак ще заминава за чужбина, като го извикат, аз исках да отида с него и все му повтарям, да попита и за мен за работа, но като че ли той не иска да заминавам с него. Все ми казва, там не е за теб, много е трудно, да ли ще се справиш, по-добре си стой тук. Не знам да ли изобщо си заслужава да отида с него, защото ако продължава да се държи така, просто няма смисъл, аз насила не мога да го накарам да ме обича. Така не става.

Все се надявам, че нещата ще се оправят, но не знам да ли си заслужава. Какво ли не съм направила за него, заведох го на сексолог, защото не му ставаше, когато правехме, беше притеснен, но нещата се оправиха. Откраднаха му личната карта, когато беше в чужбина и за да си получи новата лична карта, трябваше да се намеся, за да си я получи и да успее да се прибере, чаках го 6 месеца, без да му изневеря нито един път.

През цялото време го подкрепях във всичко, но повече не мога. Боли ме, защото го обичам, но явно той вече не ме обича и трябва да направя нещо иначе ще полудея. Чувствам се безсилна и се питам, защо когато обичаш някой и си готов на всичко за него, той ти отвръща по този начин, може би не сме един за друг?