Продадох любовта си
АнонименНовак
Не знам как да започна . . . Здравейте на всички, благодаря, че отделяте време да прочетете. Наистина съм много объркана, но не мога да споделя на никого, за това го правя анонимно. Аз съм младо момиче на 21 години с добър даже според хората много добър външен вид. Слаба съм, винаги съм поддържала фигурата си и външния си вид.
Още от училищните години започнах да си правя прически, да се гримирам, да излизам по барове и дискотеки. Майка ми никога не се караше, а ми повтаряше, че една красива жена има много повече шансове. Оказа се права, на 17 срещнах съпруга ми, всичко беше приказка. Той беше на 26 години, висок, с поддържано тяло, в лице не беше най-красивият, но беше умен и забавен и толкова мил.
С баща му имаха голям семеен бизнес, той беше изпълнителен, отговорен и готов да го поеме изцяло. Майка ми и всичките ми приятелки повтаряха каква късметлийка съм, той ме водеше навсякъде - скъпи ресторанти, почивки по лъскави курорти, чужбина. . . Купуваше ми всичко бижута, дрехи (ще кажете, че съм повърхностна, но нека си признаем всяко момичее иска някого, който да я обгрижва, да и дава подаръци дори и малки.
Тогава бях едва на 17 мисленето ми беше друго може би за някой повърхностно, но мисля, че всяко младо момиче на мое място щеше да се радва както мен и да и харесва) . . . Освен това се държеше перфектно с мен - беше мил, добър, галантен, перфектния кавалер. На 18 години се омъжих за него, голяма скъпа сватба, луксозен голям апартамент за подарък.
Чувствах се като принцеса. Той изпълняваше всяка моя прищявка. Аз го обичах толкова много, той беше като най-добрият ми приятел на когото мога да споделя всичко без да ме упрекне, всичките ни разговори бяха толкова леки и отпускащи, неусетно минаваше времето с него в шеги и закачки, беше най-добрият в леглото, който даваше всичко за да ме задоволи и се грижеше за мен като баща - искаше да имам всичко което пожелая.
Мислите си, че пиша, за да ви се похваля ли? Искаше ми се да беше така, след 3 години животът ми е отвратителен. Вече нямам контакт със старите си приятели, за него те бяха селяци, не излизам да се забавлявам, защото за него не трябва да излагам себе си и семейството ни. Той постоянно е на работа, откакто татко му остаря достатъчно, че да не иска да работи и му остави всичко.
А аз просто стоя в къщи, където понякога от скука ми е идвало дори да почистя, да сготвя, но не мога, защото имаме икономка. Иска ми се да ходя на работа, но той категорично забранява, приятелите му щели да се смеят, че с толкова пари ме кара да работя, иска ми се да продължа образованието си, но той ми казва, че няма смисъл, хората учели, за да имат добър живот, а аз вече съм имала такъв.
Постоянно ми оставя пари, да отида по магазините, на козметичен салон, да си направя прическа, да си оправя ноктите, винаги съм обичала тези неща, но сега дори и това не ми доставя удоволствие. Отвратително е да се прибера сама в този голям апартамент, да си сложа вечеря, която ям самичка, после да гледам филм с вино в ръка, очаквайки мъжът ми, който вечно няма време за мен, дори не ми звъни през деня да види как минава денят ми.
Искам просто да върша нещо, да се разсейвам от мисълта, че докато наборките ми изживяват младостта си, аз съм сама, вярно е, че нищо материално не ми липсва, но имам нужда от любов. Другият ни проблем е, че вече не правим секс както преди(всяка вечер), той прекарва много време на работа, прибира се изморен или е някъде и изобщо не се прибира.
Мислела съм си, че си има любовница, но той ме убеждава, че не е така, че не би рискувал да ме загуби и, че не би намерил по-добра от мен и най-вече, че от работа едва намирал време да се наспи и да яде, нямал време за любовница. Вече не си споделяме както преди, не прекарваме часове в приятни разговори. . .
Единственото което го интересува е когато излезем с негов приятел и неговата жена, аз да изглеждам добре и при всяко излизане той не спира да коментира по колко скъпи почивки ме води, колко скъпи подаръци ми купува, сякаш е на състезание кой е по-добър съпруг, сякаш иска да изпъкне в очите на приятелите си, да му завиждат. . . Имам чувството, че съм предмет, че не го интересува нищо друго освен това, че съм красива и приятелите му "завиждат" едва ли не, че се е "уредил". . .
И от там идва проблемът, нямаме деца, дори не сме говорили за това, нямам нищо с което да го задържа, нямам нищо с което да го спра, ако реши да ме напусне. Аз съм далеч от мисълта, че ще съм красива цял живот, ще остарея, може да напълнея и тогава какво? Ще ме замени с някой нов 18 годишен трофей, който да показва пред приятелите си, а аз ще остана на улицата, без работа, само с гимназия и никакво друго образование.
Не знам как да избия тези мисли от главата си, искам съвет дали има шанс за нашата връзка, да чуя съвети от дами в подобно положение, готова съм на всичко, за да оправя брака си, за да се сближим както преди. . .
Искам да знам как други биха постъпили на мое място - ще ме посъветвате да се боря или трябва да го оставя докато съм млада и да взема живота си в ръце, да уча, да работя каквото искам и да се опитам да се оправям сама?
Още от училищните години започнах да си правя прически, да се гримирам, да излизам по барове и дискотеки. Майка ми никога не се караше, а ми повтаряше, че една красива жена има много повече шансове. Оказа се права, на 17 срещнах съпруга ми, всичко беше приказка. Той беше на 26 години, висок, с поддържано тяло, в лице не беше най-красивият, но беше умен и забавен и толкова мил.
С баща му имаха голям семеен бизнес, той беше изпълнителен, отговорен и готов да го поеме изцяло. Майка ми и всичките ми приятелки повтаряха каква късметлийка съм, той ме водеше навсякъде - скъпи ресторанти, почивки по лъскави курорти, чужбина. . . Купуваше ми всичко бижута, дрехи (ще кажете, че съм повърхностна, но нека си признаем всяко момичее иска някого, който да я обгрижва, да и дава подаръци дори и малки.
Тогава бях едва на 17 мисленето ми беше друго може би за някой повърхностно, но мисля, че всяко младо момиче на мое място щеше да се радва както мен и да и харесва) . . . Освен това се държеше перфектно с мен - беше мил, добър, галантен, перфектния кавалер. На 18 години се омъжих за него, голяма скъпа сватба, луксозен голям апартамент за подарък.
Чувствах се като принцеса. Той изпълняваше всяка моя прищявка. Аз го обичах толкова много, той беше като най-добрият ми приятел на когото мога да споделя всичко без да ме упрекне, всичките ни разговори бяха толкова леки и отпускащи, неусетно минаваше времето с него в шеги и закачки, беше най-добрият в леглото, който даваше всичко за да ме задоволи и се грижеше за мен като баща - искаше да имам всичко което пожелая.
Мислите си, че пиша, за да ви се похваля ли? Искаше ми се да беше така, след 3 години животът ми е отвратителен. Вече нямам контакт със старите си приятели, за него те бяха селяци, не излизам да се забавлявам, защото за него не трябва да излагам себе си и семейството ни. Той постоянно е на работа, откакто татко му остаря достатъчно, че да не иска да работи и му остави всичко.
А аз просто стоя в къщи, където понякога от скука ми е идвало дори да почистя, да сготвя, но не мога, защото имаме икономка. Иска ми се да ходя на работа, но той категорично забранява, приятелите му щели да се смеят, че с толкова пари ме кара да работя, иска ми се да продължа образованието си, но той ми казва, че няма смисъл, хората учели, за да имат добър живот, а аз вече съм имала такъв.
Постоянно ми оставя пари, да отида по магазините, на козметичен салон, да си направя прическа, да си оправя ноктите, винаги съм обичала тези неща, но сега дори и това не ми доставя удоволствие. Отвратително е да се прибера сама в този голям апартамент, да си сложа вечеря, която ям самичка, после да гледам филм с вино в ръка, очаквайки мъжът ми, който вечно няма време за мен, дори не ми звъни през деня да види как минава денят ми.
Искам просто да върша нещо, да се разсейвам от мисълта, че докато наборките ми изживяват младостта си, аз съм сама, вярно е, че нищо материално не ми липсва, но имам нужда от любов. Другият ни проблем е, че вече не правим секс както преди(всяка вечер), той прекарва много време на работа, прибира се изморен или е някъде и изобщо не се прибира.
Мислела съм си, че си има любовница, но той ме убеждава, че не е така, че не би рискувал да ме загуби и, че не би намерил по-добра от мен и най-вече, че от работа едва намирал време да се наспи и да яде, нямал време за любовница. Вече не си споделяме както преди, не прекарваме часове в приятни разговори. . .
Единственото което го интересува е когато излезем с негов приятел и неговата жена, аз да изглеждам добре и при всяко излизане той не спира да коментира по колко скъпи почивки ме води, колко скъпи подаръци ми купува, сякаш е на състезание кой е по-добър съпруг, сякаш иска да изпъкне в очите на приятелите си, да му завиждат. . . Имам чувството, че съм предмет, че не го интересува нищо друго освен това, че съм красива и приятелите му "завиждат" едва ли не, че се е "уредил". . .
И от там идва проблемът, нямаме деца, дори не сме говорили за това, нямам нищо с което да го задържа, нямам нищо с което да го спра, ако реши да ме напусне. Аз съм далеч от мисълта, че ще съм красива цял живот, ще остарея, може да напълнея и тогава какво? Ще ме замени с някой нов 18 годишен трофей, който да показва пред приятелите си, а аз ще остана на улицата, без работа, само с гимназия и никакво друго образование.
Не знам как да избия тези мисли от главата си, искам съвет дали има шанс за нашата връзка, да чуя съвети от дами в подобно положение, готова съм на всичко, за да оправя брака си, за да се сближим както преди. . .
Искам да знам как други биха постъпили на мое място - ще ме посъветвате да се боря или трябва да го оставя докато съм млада и да взема живота си в ръце, да уча, да работя каквото искам и да се опитам да се оправям сама?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (81)
Изпрати
Попе, пак ли ти бе? Вземи си пий хапчетата.
0
0
За мен историята е измислена.Момичето е гледало много филми.Тя идея си няма какво е да си жена на бизнесмен.Но мечтите са безплатни!
0
0
Според твоя разказ, ти си изцяло зависима от настроението,парите и желанията на мъжа си.Не е трябвало да го допускаш.Ако родиш дете тази златна клетка,в която си ще ти се стори по-малко скучна.Но после едва ли ще можеш да напуснеш мъжа си, дори и да искаш.Може и детето да ти вземе при развод.
В един брак и двамата трябва да са равноправни,независимо от кой са парите.Ти нямаш свобода,това е очевидно.Най-важното за всеки човек е да има професия.Да не подлага ръка на никой,да е финансово свободен,а и не само финансово.Всичко се случва- и големите фирми фалират.Ти тогава какво правиш?Или пък напълнееш и мъжът ти се влюби в друга.Колежка,която цял ден пърха около него,умна-не забравяй,че умният човек е секси.Особено,ако е някоя надъхана кариеристка и любителка на парите.Няма лошо,но ти нямаш нищо като професия.Мисли за себе си,имаш право на образование.В неговата фирма толкова ли няма работа за теб?Но щом на 21 години си се замислила,че не е редно това поведение на мъжа ти,значи не си глупава и след още някоя година вече няма да можеш да се примириш с положението.Решението е твое.Мисли в перспектива.
В един брак и двамата трябва да са равноправни,независимо от кой са парите.Ти нямаш свобода,това е очевидно.Най-важното за всеки човек е да има професия.Да не подлага ръка на никой,да е финансово свободен,а и не само финансово.Всичко се случва- и големите фирми фалират.Ти тогава какво правиш?Или пък напълнееш и мъжът ти се влюби в друга.Колежка,която цял ден пърха около него,умна-не забравяй,че умният човек е секси.Особено,ако е някоя надъхана кариеристка и любителка на парите.Няма лошо,но ти нямаш нищо като професия.Мисли за себе си,имаш право на образование.В неговата фирма толкова ли няма работа за теб?Но щом на 21 години си се замислила,че не е редно това поведение на мъжа ти,значи не си глупава и след още някоя година вече няма да можеш да се примириш с положението.Решението е твое.Мисли в перспектива.
0
0
Скъпа Кутсуна( не мога да го напиша на латиница), благодаря ти много за мнението. Като по- малка ходех на художествена гимнастика, но сега имам чувството, че съм твърде голяма да се запиша на танци или нещо подобно там ходят повече деца по на 16-17, няма да ми е удобно. Преди ходех много на фитнес, по 6 пъти на седмица, като можех да изкарам в бягане цял ден, имах го за разнообразие, харесваше ми, но съпръгът ми реши, че там има прекалено много мъже, които може да ме заглеждат за това ми купи кардио уреди и направи стая от апартамента ни в мой личен фитнес. От тогава съм лишена дори и от това малко удоволствие ... Чета много книги, предимно за човека, за мисленето му, за психологията, но имам нужда от излизане, от хора, от смяна на обстановката.
0
0
Благодаря много за отговорите! Аз желая да добавя към първият коментар, че знам перфектно руски език - той ми е майчин, говоря английски език учила съм го 12 години, завършила съм френската гимназия и знам френски, покрай многото ни почивки преди съм научила леко гръцки. Иска ми се да уча нещо свързано с математиката, защото ми доставяше удоволствие да я изучавам, но съпругът ми е твърдо против, говорили сме много пъти на тази тема да продължа образованието си, но той казва, че няма да му е приятно, че новите контакти с колеги няма да му са приятни(той е доста ревнив трябва да призная), опитвам се да го подкрепя - питам го как е минала работата, не го натоварвам с проблемите от ежедневието ми, искам да ходим някъде да релаксираме, но той вече няма време за почивки, като му спомена за хотели и почивки той ми казва "ще ти дам пари, отиди с жената на Тодор" и тн. Тази година отидохме на море двамата в чужбина на доста екзотичен курорт и вместо да се насладим на мястото и на връзката ни, той постоянно беше на телефона, на лаптопа и говореше за работа и само за това мислеше... В началото харесвах парите, имах ги за важни, блазнеха ме, но сега давам всичко за любов, за човек, който да ме разбира, да се подкрепяме, дори и да не сме богати! Не знам какво да мисля, понякога си мисля, че няма как да оправя нещата!
0
0
Съжалявам ,линкът не се е постнал ,а исторята си струва. :)
0
0
Моят съвет ще е подобен на другите.Най-важното е да си искрена със себе си и да си отговориш честно на въпроса дали го обичаш.Ако е така действай,искрен разговор за това как се чувстваш и той ще те разбере защото е свестен мъж.Иска да си щастлива ,за това трябва да му обясниш какво ти е нужно(не само пари с които се опитва да изкупи времето което не прекарва с теб).
Може би и той се е поизгубил малко покрай работа ,задължения и прочие.Припомни му миналото,щастието...съблазни го отново.Явно работата му е тежка ,за това бъди му опора но му покажи също,че има и друго освен работа.За да успеете да съхраните отношенията сте нужни и двамата!
Прочети и тази история:
Успех и не се предавай :)
Може би и той се е поизгубил малко покрай работа ,задължения и прочие.Припомни му миналото,щастието...съблазни го отново.Явно работата му е тежка ,за това бъди му опора но му покажи също,че има и друго освен работа.За да успеете да съхраните отношенията сте нужни и двамата!
Прочети и тази история:
Успех и не се предавай :)
0
0
Мила започни да учиш-било то дори онлайн.Има варианти много,радвам се че и ти си осъзнала,че няма да си първа младост завинаги.И не е вярно,че хората учат само ,за да успеят.Какво по-прекрасно от жена достойна по красота и по интелигентност?Така (със сигурност) не би те оставил,защото си стойностна жена ,а не просто красива кукла.Относно изневерите-не се паникьосвай,той се грижи за бизнес ,а това за съжаление изисква да отсъства доста от вкъщи и да е изморен повече от преди.Ти единствено се грижи да си му опора и да го разбираш,той доколкото виждам дава всичко за теб.Някой може да ме упрекне,че те съветвам така,но го знам от опит.За моят годеник(скоро съпруг) това е най-важното.Той осигурява да сме добре,аз съм половинката която го вдъхновява да живее.Надявам се да съм помогнала
0
0
Аз имах подобен проблем. На работа съм, а приятелката ми по цял ден нищо не правеше и вечер се цупеше, че съм изморен. Обаче при нас ситуацията е, че не сме хипер богати и тя започна да работи. Сега тя ми се оплаква колко й е скапана работата, а аз имам 3 часа свободно време след работа (без нея) и ми е супер кеф. Не че не ми е приятно с нея, но има неща, които като се вършат човек трябва да е сам или поне гаджето му да не мрънка около него. Говоря за четене на книги, ръчкане на колата .... Ей такива :)
0
0
Ами да! Нещата са розови в началото, красиво, скъпарско, луксозно.. Но и това омръзва и резултата е налице. Стоиш сама, чудиш се какво да правиш, магазините и козметичните салони не ти дават никаква утеха, иска ти се някакво разнообразие..
Ето какво: запиши се на някакви курсове по език, на танци, на йога, езда, плуване, защо не и да следваш нещо в университета, щом имаш желание. Чети книги! Това може да направиш за себе си и няма да ти е излишно, повярвай.
Колкото до него , сама казваш, че повечето време е на работа и е изморен. Нормално е да е така, но все пак успявай да измисляш някакви креативни идеи, например: организирай кино вечер, разходете се в парка, някой път направи ти вечерята (икономката може да я освободите за 1 ден ;) ), за уикенда отидете някъде само двамата на палатка например, или просто на място, където не сте били. Експериментирай също с каране на ролери, на велосипед. Говорете си за бъдещето, за съвместния ви живот... Предполагам че искате да имате дете? Давай му поводи да те харесва всеки ден, отново и отново.
Просто му покажи, че е все така желан, както когато сте се запознали и сте започнали връзка, и че ти също си живо същество, а не някакъв робот, който да се нагласява и да се показва на официални вечери пред тузарски приятелчета ;)
Желая ти успех и дано съм помогнала!
Ето какво: запиши се на някакви курсове по език, на танци, на йога, езда, плуване, защо не и да следваш нещо в университета, щом имаш желание. Чети книги! Това може да направиш за себе си и няма да ти е излишно, повярвай.
Колкото до него , сама казваш, че повечето време е на работа и е изморен. Нормално е да е така, но все пак успявай да измисляш някакви креативни идеи, например: организирай кино вечер, разходете се в парка, някой път направи ти вечерята (икономката може да я освободите за 1 ден ;) ), за уикенда отидете някъде само двамата на палатка например, или просто на място, където не сте били. Експериментирай също с каране на ролери, на велосипед. Говорете си за бъдещето, за съвместния ви живот... Предполагам че искате да имате дете? Давай му поводи да те харесва всеки ден, отново и отново.
Просто му покажи, че е все така желан, както когато сте се запознали и сте започнали връзка, и че ти също си живо същество, а не някакъв робот, който да се нагласява и да се показва на официални вечери пред тузарски приятелчета ;)
Желая ти успех и дано съм помогнала!
2
0
Рейтинг
3.6
Общо гласували: 8
52
42
33
21
10
Дай твоята оценка:
