Размисли за любовта

Любовта е чувство, което е вълнувало хората още от древността. Това чувство вълнува не само творците на изкуството, художници, писатели, а и всички хора по света. Любовта е прекрасно чувство, за това всички хора искат да се влюбват и да са щастливи. Дори тези, които не го искат, се влюбват, защото винаги има човек, който е идеален за теб. Човек, който колкото и да не ти се иска те допълва, прави те щастлива и се чувстваш цяла.

Когато си влюбен, виждаш само красивото на нещата. Забелязваш дори най - малките детайли. Мислиш си за човека, в когото си влюбен постоянно. Изглежда ти странно, защото човек винаги иска той сам да може да се прави щастлив, да не доверява щастието си на даден човек, да не очаква много. Но и хубаво, когато този човек не те разочарова. Когато всеки ден ти казва мили думи, жестове, всичко. Всичко около теб ти изглежда толкова красиво сякаш не е истина, сякаш сънуваш. И ти харесва, че не е сън. Но той се появява и в сънищата ти. Не сънуваш мечтите си, а сънуваш моменти, които си имала с него, защото те са толкова невероятни и незабравими за теб, сякаш са мечтите ти.

Да си влюбен е хубаво, защото те кара да мислиш не само за себе си. Интересува те щастието на човека до теб.

Но също е и коварно чувство, защото те обърква. Кара те да мислиш постоянно, да внимаваш да не направиш някой гаф, защото може да го загубиш. А щом си отдал живота си на даден човек и ако го загубиш, ще се чувстваш ужасно. Няма да знаеш какво да правиш, разваля се всичко в теб и около теб. Съжаляваш, че си го изгубил и искаш да си го върнеш. Той да бъде отново твой. Не искаш да се карате, да правите гафове, да се разделяте. Искаш само и единствено той да е твой, само твой.

Но дори и да се скарате няма да те интересува, защото споровете винаги сближават хората още повече. И започваш да се бориш за него. Опитваш се да говориш с него, за да му обясниш къде си сгрешила и че няма да се повтори. Какво ще направиш ако в отговор получиш : " Ами ако се повтори ? ". ? Лично аз не знам.

Това показва, че той ти няма доверието, което ти е имал преди. А ти толкова много искаш да си с него и започваш да съжаляваш. Казваш си, че щом не иска да е с теб ще го оставиш, защото така ще е по - щастлив. Казваш си, че ти трябва малко време и ще се оправиш, но се лъжеш. Това са пълни лъжи и ти знаеш това. Ти вече го загуби, но не можеш просто ей така да се примириш с това. Започваш да излизаш на срещи с други, но всяко едно нещо, което той прави не е така, както ти искаш. Така както го прави този, в когото си влюбена.

Прибираш се, лягаш на леглото си и започваш да мислиш за него. За косата му, която постоянно си оправя, която не дава да я пипа някой друг, защото ще му се развали прическата. За устните му, усмивката му. Как след някоя целувка той се усмихва лекичко и ти харесва това. За парфюма му, който така те опиянява, когато си с него. Който надушваш навсякъде, когато не е до теб, защото ти липсва. Липсват ти и малките разговори, гласът му. Начинът, по който те караше да се усмихваш едно такова глупаво, начинът, по който те дразнеше, за да види красивата ти усмивка.

И щом я видеше и той се усмихваше. Показваше тази усмивка, която ти толкова обичаше и се влюбваш все повече и повече в него.
И както мислиш за всички хубави неща, които той притежава, изведнъж осъзнаваш - той е продължил напред. Харесва друга, може да си има приятелка. След това затваряш очи и заспиваш. Искаш да не се будиш, докато не спре да те боли от загубата му.
Събуждаш се, цялата мокра от сълзите, които си проляла за него през нощта. Измиваш си лицето, усмихваш се на хубавия ден и си казваш:

- Всичко ще е наред. Всичко ще се оправи.
И наистина вярваш в това. Защото ти вярваш в любовта, знаеш колко прекрасна е тя и знаеш, че някой слънчев ден любовта на живота ти може да е точно зад ъгъла. Не го търсиш, знаеш, че сам ще дойде.