Каза ми, че за него любовта си е отишла
редакция:
Здравейте!
С приятели ми се разделихме неочаквано за мен. И за двамата това беше първа сериозна връзка. Аз съм на 27 години, той е на 25 години. Преди него винаги усещах, че имам проблем с комуникацията с мъжете, не усещах да съм себе си, не можех да споделям, усещах бариера между мен и партньорите, с които съм била. Друг проблем пък беше и това, че всички искаха само секс и си тръгваха неочаквано.
Миналата година срещнах човека, с когото вярвах, че ще остареем и ще създадем семейство. Моята сбъдната мечта. Момчето, с което бях истинска, по детски щастлива, момчето на което споделих всичко, момчето с което разговарях за всичко. Той познава всеки мой жест, движение, мимика. Познава ме такава, каквато съм. Даже се сбъдна най-галямата ми мечта - мъжът до мен да се казва Александър, да бъде със сини очи и да бъде зодия рак, да правим страхотен секс и да се чувствам отпусната, секси, дръзка и дива в леглото.
Да, имахме различия, да бяхме противоположности. Но според него той не може да ги преодолее и за него любовта си е отишла.
Но е странно всичко, което ни се случи. Запознах го на цялото си сечейство, съответно и той на своето. Мен ме харесаха, него го харесаха. Двамата се забавлявахме като деца, тичахме, гъделичкахме се насред улицата, пощипвахме се, споделяхме. И неочаквано се разделихме. Вярвам в знаците, в съдбата, че ще се съберем.
За мен беше като дар от Бога да срещна човек като мен, който не може да кара колело, кола и да играе карти. Приличаме си визуално, сякаш сме брат и сестра, движенията ни бяха едни и същи, довършвахме си изреченията, галеното ни име беше същото като това, което майка ми използваше когато бях дете към мен. Финансово се разбирахме, намерих човек, който да споделя моята страст към пътуванията.
Но той казва, че не съм му давала достатъчно свобода, ревнувала съм го, притискала съм го, казваше че аз не съм идеалната, както и той не е идеалният за мен, че без мен се чувства добре.
Странно е всичко това.
Аз имам една тайна, която се бях зарекла пред Господ, че ще я споделя единствено и само на Човека, с когото ще остарея, казах му, че като тийнейджърка бях изнасилена. Казах го на човека, на когото исках да споделя бъдещето си целия си живот. Направих с него толкова много неща за първи път и въпреки това вярвам в Бог и в знаците, че сме един за друг.
С приятели ми се разделихме неочаквано за мен. И за двамата това беше първа сериозна връзка. Аз съм на 27 години, той е на 25 години. Преди него винаги усещах, че имам проблем с комуникацията с мъжете, не усещах да съм себе си, не можех да споделям, усещах бариера между мен и партньорите, с които съм била. Друг проблем пък беше и това, че всички искаха само секс и си тръгваха неочаквано.
Миналата година срещнах човека, с когото вярвах, че ще остареем и ще създадем семейство. Моята сбъдната мечта. Момчето, с което бях истинска, по детски щастлива, момчето на което споделих всичко, момчето с което разговарях за всичко. Той познава всеки мой жест, движение, мимика. Познава ме такава, каквато съм. Даже се сбъдна най-галямата ми мечта - мъжът до мен да се казва Александър, да бъде със сини очи и да бъде зодия рак, да правим страхотен секс и да се чувствам отпусната, секси, дръзка и дива в леглото.
Да, имахме различия, да бяхме противоположности. Но според него той не може да ги преодолее и за него любовта си е отишла.
Но е странно всичко, което ни се случи. Запознах го на цялото си сечейство, съответно и той на своето. Мен ме харесаха, него го харесаха. Двамата се забавлявахме като деца, тичахме, гъделичкахме се насред улицата, пощипвахме се, споделяхме. И неочаквано се разделихме. Вярвам в знаците, в съдбата, че ще се съберем.
За мен беше като дар от Бога да срещна човек като мен, който не може да кара колело, кола и да играе карти. Приличаме си визуално, сякаш сме брат и сестра, движенията ни бяха едни и същи, довършвахме си изреченията, галеното ни име беше същото като това, което майка ми използваше когато бях дете към мен. Финансово се разбирахме, намерих човек, който да споделя моята страст към пътуванията.
Но той казва, че не съм му давала достатъчно свобода, ревнувала съм го, притискала съм го, казваше че аз не съм идеалната, както и той не е идеалният за мен, че без мен се чувства добре.
Странно е всичко това.
Аз имам една тайна, която се бях зарекла пред Господ, че ще я споделя единствено и само на Човека, с когото ще остарея, казах му, че като тийнейджърка бях изнасилена. Казах го на човека, на когото исках да споделя бъдещето си целия си живот. Направих с него толкова много неща за първи път и въпреки това вярвам в Бог и в знаците, че сме един за друг.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Сами сме си виновни, че позволяваме да се държат така с нас. Мислят си, че когато щракнат с пръти ние отново ще сме до тях...Колкото повече даваш, толкова повече ти сер*т на главата. Гледай напред! Дръж се сякаш не ти пука (знам, че е трудно). Покажи, че можеш и сава.
Онзи ден се видяхме и той ми каза, че се оставяме по течението и може някой ден да сме отново заедно.
Не знам какво да мисля и да очаквам.