По-притеснителните хора имат много по-богат и съдържателен речников запас, когато се изразяват, сочи канадско проучване. Те се справят и по-добре в анализите, защото виждат събитията в детайли.
Учените в от университета в Онтарио са тествали 125 студенти, като се оказало, че тези от тях, които са по-притеснителни и тревожни, се справят много по-добре в речевите задачи и задачите за анализи.
Тревожните студенти по-лесно успявали да категоризират думите и бързо успявали да разберат смисъла на зададените им пословици и поговорки.
Те могат в детайли да опишат една случка от миналото, независимо от изминалото време, което според специалистите е основният виновник за тяхната тревожност.
За сметка на това притеснителните хора се справят по-трудно със задачи, които тестват знанията по геометрия и абстрактното мислене.
Въпреки че често са обект на присмех, според канадските учени именно притеснителните хора в праисторията са довели до оцеляването на вида ни, тъй като те успявали да се предпазят от опасностите на околната среда заради техните страхове.
Макар че имат своите предимства, психолозите си остават на мнението, че тревожните състояния трябва да се облекчават, защото те водят до тежки депресии и мисли за самоубийство.
В практиката си специалистите прилагат няколко етапа за облекчаване на тревожността:
1. Приемане на несигурността - тревожните хора трудно приемат, че животът е непредсказуем, заради което се измъчват от постоянни съмнения относно бъдещето.
В живота обаче няма нищо сигурно и дори лошото, което ни се случва, може да даде положителен резултат след време;
2. Отлагане на тревогата – специалистите съветват да определите един момент от деня, в който да се тревожите. Този момент трябва да е далеч от времето ви за лягане, тъй като ритуалът може да развали съня ви;
Например този час може да е в 14 часа и оттогава до 15 часа да се тревожите на воля.
Ако обезпокоителните мисли дойдат преди определеното време, просто ги запишете на лист и само в определения час се тревожете за това, което сте записали, ако все още ви се струва важно.
3. Предизвикайте негативните мисли – в определени моменти от деня предизвиквайте онези мисли, които най-силно ви тревожат, и помислете за тях не като за факти, а като за възможности, които не са се случили.
На всяка негативна мисъл съчинете и по един положителен вариант на ситуацията, около която се тревожите, и ако през деня си спомните за лошия вариант, спомнете си и за хубавия, и то в детайли;
4. Медитирайте – периодите на релаксиране доказано ще облекчат тревожността ви, ако ги практикувате поне по 30 минути на ден.
