Температурата на човешкото тяло представлява комплексен показател за топлинното състояние на организма, което от своя страна отразява отношенията между производството на топлина от различните тъкани и органи и топлообмена между тях и останалата външна среда. Средната температура на тялото не е постоянна величина, а варира в границите между 36.5 и 37.2 градуса. Тя се задържа в тези граници благодарение на вътрешните екзотермични реакции и благодарение на предпазните клапи, които отстраняват излишната температура чрез процесите на потене.
Термостатът в тялото се намира в главния мозък и постоянно работи върху терморегулацията. През различните фази на денонощието температурата варира – сутрин и вечер тя се изменя с 0.5 или 1.0 градус. При жените температура се променя и според менструалния цикъл. При мъжете температурата в областта на тестисите е с около 1.5 градуса по-ниска в сравнение с останалите части на тялото.
Критична за човешкият живот е температура от 42 градуса, при която настъпват изменения в обмяната на веществата в мозъчните тъкани. При спадане на температурата до 27 градуса човекът изпада в кома, получават се нарушения в дишането и сърдечната дейност. Температура на тялото под 25 градуса е критична.
Повишената телесна температура
Хипертермията бива три вида според стойностите на повишение на температурата. Ниската хипертермия варира в границите от 37.2 до 38 градуса; средна – от 38 до 40 градуса; висока – над 40 градуса. Ако температура над 42.2 градуса не спадне бързо може да се стигне до увреждане на мозъка. Според продължителността си, хипертермията се разделя на няколко вида:
Непостоянна – това е най-разпространената висока температура, която се характеризира с дневни промени на температурата на кожата.
Временна – представлява дневно намаляване на температурата до нормалното ниво, след което отново се наблюдава повишаване, получава се треска и обилно потоотделяне.
Постоянна – представлява постоянно повишение на температурата, при което се наблюдават съвсем малки промени.
Рецидивна – характеризира се с непостоянни трескави периоди.
Причините за хипертермията могат да бъдат грип, болест на Крон, бактериална пневмония, отит, менингит. В някои случаи висока температура е израз на умора и отслабване на имунитета, както и на някои ракови образувания. Внезапна хипертермия може да се наблюдава след хирургическа операция или преливане на кръв. Рязкото повишение на температурата се наблюдава при опасни състояния като злокачествена хипертермия, увреждания на централната нервна система и инсулт.
Понижената телесна температура
Хипотермията е състояние, което се получава при редица ситуации. Най-често това са измръзвания, вследствие от дълъг престой в твърде студена околна среда, при продължителен престой в много студена вода, измръзвания на крайниците при много ниски температури. Хипотермия може да бъде вторична реакция при някои инфекции, заболявания като хипотиреоидизъм, интоксикации с различни вещества.
Според бързината на спадане на температурата, измръзването на тялото се разделя на свръхостро /настъпва в рамките на няколко минути/, остро /настъпва за няколко часа/, подостро /развива се в рамките на десетки часове/, хронично /породено от продължително излагане на твърде ниски температури/.
Симптомите на измръзването се определят от бързината, с която настъпва то. При свръхостро измръзване организмът не може да задейства терморегулаторните механизми, но съществува голям шанс за спонтанно затопляне и бързо възстановяване. При по-бавно измръзване, тялото започва да трепери, кожата избледнява, а честотата на дишане се ускорява и след време намалява. Настъпва брадикардия. При температура под 32 градуса зениците се свиват, променя се съзнанието. При температура под 28 градуса спира сърдечна дейност, много трудно се прилага терапия на лечение.
Промени в телесната температура
Стойностите на температурата се измерват с термометър. Когато има съмнение за наличие на различни вътрешни болести се назначават изследвания, които да установят причината за температурните колебания.
Важни показатели за диагностициране на причините за повишение или понижение на температурата са фактите около настъпване на температурните промени, продължителността и показателите й.
Лечение на високата температура
Когато температурата не надвишава 38 градуса, не е необходимо да се извършват специални действия за свалянето ѝ. Препоръчва се болният да бъде облечен леко, стаята да е проветрена, а завивката – много лека.
Когато температурата стане по-висока задължително трябва да се посети лекар, за да не се стигне до температурен гърч. Когато температурата е опасно висока лекарят започва лечение с антибиотици, необходимо е болният да бъде под постоянно наблюдение.
Лечение на ниска температура
При наличие на хипотермия, болният трябва да бъде пасивно затоплен. Той се завива с топли и сухи завивки и се изчаква температурата да се вдигне постепенно. Рязкото повишение на температурата само може да утежни симптомите на хипотермия.
В болницата се включват и допълнителни мерки по затопляне като интравенозно вливане на затоплени течности, вдишване на затоплен въздух, стомашни промивки. Необходимо е да се коригират метаболитните и водно-солевите нарушения, както и промените в pH.
