Дерматомиозитът (полимиозит) е заболяване на съединителната тъкан, което засяга кожата, мускулите, кръвоносните съдове и някои вътрешни органи. Заболяването нанася тежки поражения върху кожата, а в най-лошите случаи разрушава имунната система.
Дерматомиозит освен тежки обриви предизвиква също и поражения върху храносмилателната система, мускулите на фаринкса и ларинкса, така че пациентът ще има затруднения с преглъщането, говора.
Видове дерматомиозит
- идиопатичния дерматомиозит – характеризира се с лезии на кожата, които са еднакво често както при мъжете, така и при жените и могат да се развият във всяка възраст;
- паранеопластичнен дерматомиозит – причинен най-често от вирус;
- ювенилен дерматомиозит – той е наследствен;
- дерматомиозит в комбинация с други заболявания;
Причини за дерматомиозит
Най-честият причинител на заболяването е вирус, попаднал в тялото чрез грип или хепатит B. Нараняванията, излагането на студено време, алергия, излагането на силно слънце, както и употребата на някои медикаменти също могат да причинят дерматомиозит.
Болестта може да се предава и генетично, като болните са носители на гените HLA-B8 и DR3.
Симптоми на дерматомиозит
Дерматомиозитът се развива постепенно. В началото оплакванията са отслабени мускули на крайниците, но с развиването на болестта слабостта в шията и крайниците става толкова ярка, че болния не може да извършва нормални ежедневни дейности.
Кожният обрив е един от най-сигурните симптоми за дерматомиозит. Той започва като оток, а с времето стига до ярко зачервяване, като засяга клепачите, лицето, шията, гърдите, корема, крайниците и задните части.
Нарушават се също фаринкса и ларинкса, като болният изпитва големи трудности, когато говори и когато преглъща.
При 20% от болните възникват и нарушения при миокарда, което води до сърдечна недостатъчност. В по-късен етап на болестта се развива калциноза, при която се отлагат калцификати около мускулните влакна. Те мога да се усетят като твърди бучки по тялото.
Диагностициране на дерматомиозит
Чрез изследвания се установява дали организмът произвежда автоантила, което е характерно за болните от дерматомиозит. Назначава се също мускулна биопсия, която да установи промените в мускулите.
Част от лабораторните изследвания е и електромиографско изследване, което трябва да потвърди, че мускулите са засегнати от дерматомиозит.
Лечение на дерматомиозит
Целта на лечението е да се потисне възпалението в мускулите, да се забави мускулната деструкция и прогресията на мускулната слабост.
Първата стъпка е чрез прием на медикаменти. Изписват се кортикостероиди, имуносупресори и антималарични средства. Кортикостероидите контролират възпалението, независимо в коя част на тялото се намира то.
Продължителността на медикаментозното лечение зависи от особеностите на заболяването и е различна при всеки пациент. В едни случаи заболяването е краткотрайно, а при други продължава много години.
Ако медикаментите не показват никакъв положителен ефект, лекарят назначава плазмафереза и физиотерапия, която е индивидуална за всеки един пациент.
Най-сложно и тежко протича лечението при болните над 45-годишна възраст.
Усложнения при дерматомиозит
Ако не започне лечение през първите 2 години от откриването на болестта, 40% от дихателните мускули се парализират и започват силни кръвоизливи в стомашно-чревната област.
Преглъщането става толкова трудно за болните, че те често отказват да поемат храна в нормално количество, което води до тежко недохранване. Слабостта на дихателните мускули ги прави уязвими, от което се развива тежка пневмония.
Дерматомиозитът предизвиква тежки деформации на крайниците. Мускулната слабост и дихателната недостатъчност се заливат с годините, като оказват влияние на сърцето и черния дроб, предизивквайки заболявания, водещи до смърт.
