Тоя попа няма ли кой да му тегли един бой, че да излезне от филма, в който е влезнал. Нещо много съшита с бели конци ми се вижда неговата история, абсолютна простотия, дано да не е вярно, но мисля че си измисля всяка една дума, дори да има нещо вярно е преувеличено 100-кратно, едва ли не се изкара дар Божи за жените, че чак майка и дъщеря да скара, тва изобщо не ми се вярва, не знам как им ги раждат мозъците на такива хора подобни истории, ама всеки луд с номера си. Този върви с програма направо. Но както и да е, важна е женичката, която си е изляла душата в тая история, и на нея не съм склонна да вярвам на 100%, при все че скоро гледах филм със абсолютно същия сюжет, само че там двете приятелки взаимно си разменят синовете, ако беше написала това щях да съм на 1000% убедена, че и тя е гледал същия филм скоро и се е вдъхновилам наистина имаше няколко много секси сцени между младото момче и зрялата жена, голяма страст, голям пожар, чудо. Абе всеки си знае за себе си какво му е, какво преживява и т.н. Ама не е хубаво да се лъже, понеже тук е място за реални истории.
Аз направих аборт на 23, забременях от човек, който не заслужава дори името му да споменавам, заради него страдах толкова много време, толкова сълзи пролях, че в момента в който забременях изобщо нямах никаква дилема дали да го оставя или да го махна, просто отидох и за 30 минути всичко приключи. Не съм имала никави неразпложения, нито физически, нито психически, не съм съжалявала и не съм приемала това като убийство, а просто като моят шанс да си оправя живота. Не ми се мисли какъв ли щеше да бъде той, ако бях оставила детето, не съжалявам нито за миг, радвам се, че се осъзнах навреме и че родителите ми бяха до мен през цялото време, макар че аз бях пълнолетна и можех сама всичко да решавам, без да се налага да им казвам. Но прецених, че те трябва да знаят за да ми дадат подкрепата си в този момент. Ужасно е чувството, наистина, но помисли за живота, който щеше да имаш, ако беше оставила детето - едно непрестанно лутане из нищото, едно изнемогване, финансово и психически, ти - непълнолетна майка без образование, а таткото - за него даже не ми се мисли, най-вероятно щяхте да се разделите, за едно незряло момче това е направо кошмар. Той щеше да се опитва всячески да избегне тази отговорност, която така или иначе не е по силите му. Така че няма смисъл да съжаляваш, да си мислиш, че си се провалила, почти всяка жена е правила аборт по една или друга причина. Смело гледай напред в бъдещето и си опичай акъла за да не се стига до такова нещо отново, пазете се като правите секс и то не с прекъснат акт, а с презервативи или хапчета, което прецениш, че ще ти е най-сигурно. И другото което искам да ти кажа е, че ако мислиш да правите секс пак без презерватив скоро време имай предвид, че след аборт шанса да забременееш нараства много, така че ВНИМАВАЙ МНОООООГО. Избягвай секса поне месец-два, знам че е кофти, че е трудно, но е за твое добро, мен така ме посъветваха лекарите, да не правя секс поне 3 месеца, аз не правих 4, за по-сигурно :)
Напълно подкрепям този коментар. Тя не иска да я съдим, написала си го е довойката, но с тази история настройва хората срещу себе си. Вероятно съпругът е този, който изкарва парите в семейството, не казвам, че е лошо това, че ти основно си гледаш детето, но имам много приятелки, които въпреки малките си деца ходят и на работа и изкарват почти толкова, колкото изкарват и мъжете им. Омъжила си се раничко, не си живяла, не си видяла нищо, искаш да илизаш, да се забавляваш, мъжа ти не ти удажда за това, но пък ти дава всичко друго. Не те разбирам какво искаш от него, като не те ревнува и като не ти забранява да излизаш с приятелки по дискотеки да се чекнеш какъв ти е проблема? Само че този начин на живот не е за омъжени жени, в смисъл, не казвам че трябва да се затвориш вкъщи и да не си подаваш носа навън, ама малко от малко си гледай твоите неща, бъди преди всичко майка и съпруга, а не бясна тинеджърка. То затова хората казват наживей се, находи се, на...таковай се дето се вика и тогава се жени, не цял живот седяла вкъщи, омъжила се след гимназията веднага и хукнала като разпрана. Не е хубаво така. Малко е късно да си изживяваш неизживените моменти, излизай си, забавлявай се, но не прекалявай. Аз не обичам израза "ама какво ще кажат хората", направо го ненавиждам, но в такива случаи потърпевшата от коментарите на околоните няма да си само ти, ще го чува и мъжа ти, ей я тая женена пък се разпасала по дискотеките, кофти ще му стане на човека, може и да се поскарате дори. Кой знае. Затова по - кротичко го давай.
На 16 години и вече си имала "няколко" патрньора? Колко е това "няколко"? Ти от сега превърташ километража, а чакаш "истинския". Е няма как да го намериш с тази репутация, която си си изградила вече. Казваш, че не ти пука за мнението на околоните? А от къде ще се появи този принц на бял кон, от небето ли ще падне, та да не е чувал за славата, която ти се носи? Още повече, че си от малък град, където всичко се знае. Замисли се малко, момичета като теб трудно си намират място в живота. А колкото до това, че се имаш за умна остави другите да преценпт, но съдейки по начина, по който се изразяваш и правописните грешки, които си допуснала, докато си писала мога да поспоря с теб. Все пак тази история ще я прочетат доста хора, малко да се беше постарала поне да пишеш грамотно, след като твърдиш, че си умна. А и да оставим правописа ти настрана, едно умно момиче никога няма да позволи да си изгради такова име, каквоти ти вече си си изградила. Или на 16 години да се чуди къде е принца. На тази възраст трябва да си учиш уроците, не да се чудиш с кого да си начешеш крастата. Вашите знаят ли те какви ги вършиш? Горките хорица. Не им завиждам. Замисли се и за това, кой знае как те сочат с пръст и ти се смеят зад гърба, ето я лесната, дето дава дупе на всеки. Това ще стигне до ушите и на родителите ти, ако вече не е стигнало и тогава ще имаш много по-сериозни проблеми, от това да си намериш идеалният мъж. Сядай си над учебниците, има си време за всичко и не отваряй крака на всеки. Не искам да те съдя, но все пак си писала тук за да получиш съвет, мисля, че моят ще ти е от полза, защото съм виждала много момичета като теб, повярвай ми накрая свършват обвързани с някой див селянин, бременни, без образование и перспективи в живота. Тези момичета, които още на 16 водят безразборен полов живот и искат да срещнат принца, обикновено намират коня. Успех.
Благодаря за хубавите коментари, не съм очаквала, че ще получа такава подкрепа и разбиране от непознати хора. Не знаете колко обвинявах сама себе си за това, което се случи, колко съм плакала и колко зле се чувствах през цялото това време. Наистина любовта идва без да пита, но когато е с женен мъж е толкова болезнена и сложна, че ти се иска никога повече да не се влюбиш. Радвам се, че всичко приключи, радвам се че не продължи дърго, че тази мила и добра жена, неговата съпруга най-сетне си отдъхна. Аз бях пречка в живота и, това дори самата тя ми го е казвала и е много права. Нямах никакво право да се намесвам в живота им, те са такова прекрасно семейство, толкова се обичат, а тя го боготвори. Просто не знам как го допуснах, как се подлъгах и как позволих да стане така, че някой да плаче заради моята глупост. Надявам се само да съм вече достатъчно зряла, за да не позволя това нещо да се повтори. Никога не казвай никога, но ще направя всичко възможно тази моя грешка да ми бъде като обеца на ухото занапред. Не искам никога повече да изпитам такава вина, ужасно е, не можех да спя, не можех да ям, ходех като призрак на работа, измъчвах се, но го обичах и го исках. Това е. Благодаря ви!
Аз съм била в същата ситуация като теб, моята история също е публикувана тук, но разликата между нас двете е, че аз имах доблеста да си тръгна и да оставя хората да си оправят отношенията. Коя съм аз, в случая ти, че да се бъркаш в живота им, а при теб е още по-лошо, ти не изпитваш никакви угризения за това, че навярно ще развалиш едно семейство, докато аз се убивах от вина и само 4 месеца след като романса ми с този мъж започна всичко приключи. А ти продължаваш вече половин година да заставаш между тях и да им съсипваш отношенията, нямала била да позволи жена му да я обвинява, че си и развалила семейството... Ти чуваш ли се какви ги говориш бе момиче, жената си е много права, не само че си виновна ами си и супер нагло парче. Махни му се от живота и го остави да си гледа семейството, той си има глава на раменете, да, но има и между краката, а мъжете имат склонност понякога да мислят именно с нея. Това, че си запълва времето с теб не значи непременно, че в брака му нещо не върви и че жена му не му дава всичко, от което има нужда, та да му го даваш ти. Ако не си ти, ще е някоя друга фльорца, не си мисли че си неповторима, незаменима и единствена, ти си просто едно леко кривване от пътя, което скоро ще му омръзне. Защото това ще стане, в това можеш да си сигурна. Още повече като те гледам как се изразяваш не си от най-умните, скоро ще си пак самичка. Остави го и си намери някой на твоите години или поне някой несемеен. Не се бъркай в живота на хората, това е голяма грешка, казвам ти го от опит, малко се замисли над морала си, това че не изпитваш никакви угризения, че и като гледам доста лошо си се настроила срещу жена му говори много зле за теб. Тя не е виновна за глупостите на мъжа си, все пак той е избрал нея за своя жена, за майка на децата му, нямаш никакво право да им се навираш в живота. Иди и си търси щастието другаде, може и да не си лошо момиче, но в случая правиш голяма, огромна грешка, тръгни си от него, остави го.
Попитай ги директно, не че ако е вярно ще признаят, но по реакцията им ще разбереш дали има нещо вярно или не. Малко е унизително разбира се, но щом тази мисъл се е загнездила в съзнанието ти няма смисъл да се измъчваш, просто ги попитай. Много кофти ситуация, аз имах подобна, просто прекратих всякакви взаимоотношения с това момиче, тя също си имаше приятел, който беше близък с моя, излизахме често заедно, но започнах да усещам някакво привличане между тях, по-скоро тя беше по-хлътнала по него, но и той като че ли не беше съвсем безразличен. Но когато усетих, че тя го гледа по един особен начин, че търси поводи за разговор и близък контакт с него просто направих така, че приятелските ни срещи да бъдат сведени до минимум, а вече и съвсем спряха. Сега ми е добре, не се притеснявам, те ще се женят с нейния приятел, но въпреки това не позволявам никави приятелски излизания с тях. За мен е неприятно, не съм конфликтен човек, затова реших преди да се е стигнало до сблъък между нас двете ( което неизменно щеше да се случи ) да прекратя взаимоотношенията ни. Случвало се е няколко пъти до такава степен да се изнервя, че просто ставах от масата и си тръгвах. Последният такъв случай беше на една наша обща почивка, решихме да заминем за уикенда на СПА, аз, моя приятел и те двамата, това беше най-кошмарният ми уикенд от години, тогава взех решението вече да не поддържаме никакъв контакт с тях. Тя се държа изключително непристойно, идваше и се натискаше между нас, хихикаше се като някоя пачавра, просеше си комплименти, а моя глупак се връзваше на всичко, просто ми кипна, от тогава насам не сме излизали нито веднъж. Звъняха ни след това пак да ходим някъде заедно, но аз категорично отказах, казах му че просто не желая да имам нищо общо с тях, той се понамръщи но вдигна рамене и се съгласи. Навярно е усетил, че ми е неприятна нейната компания, не знам дали осъзнаваше защо точно е така, но се примири, че няма да се виждаме повече с тях. А нейното момче е много кротко и приятно, не знам защо ги правеше тези неща, не ме и интересува, нейна си работа. Още повече ми стана противна като разбрах, че преди години, когато с моя още нямахме връзка тя се е опитала да го съблазни, при положение, че вече беше обвързана с нейния приятел, извикала го в тях уж да и оправи нещо в тях, била облечена предизвикателно, напарфюмирана и гримирана като за дискотека, това моя ми го разказа, шокирах се. По най-бързия начин си свършил работата и се омел от там, как вика може такова нещо, той ми е приятел ( за нейния става въпрос ). Та така. Това е моята история, мисля че е доста сходна с твоята, ако можеш да почерпиш от моя опит ще се радвам, че съм ти била полезна.
Народа изперка тотално, тя си е написала девойката, по-долу четох, че е било шега, ама какъв ли болен мозък трябва да имаш, за да измундриш такова чудо? Евала за фантазията, браво, интересно ти се е получило, ама тук хората пишат за реални свои проблеми, за раздели, сълзи, изневери и т.н., малко е неуместно да пишеш тия фантасмагории, или поне модераторите на сайта малко да подбират историите, които публикуват, все пак пише, че е сайт за споделяне на реално преживени случки и истории, а не за сценарии на научно-фантастичен филм все пак. Зелени човечета, космически кораби, деца с по няколко дупета... това малко ми идва в повече. И тая лилавата, дето ти взела мъжа, ако бях на теб щях да и сритам извънземния задник пък да се оплаква ако ще и на космическия арменски поп :). Само не каза как се казва планетата, може и други хора да са били там, да се преживели същата история като теб и да са направили междугалактически сайт за споделяне на истории. Пиши там :)Смени хапчетата, направо лекаря смени и дерзай :)
И аз имах подобен проблем, ако мога да го нарека проблем разбира се. Макар, че не съм семейна все още, имам сериозна връзка от 2 години и сме все едно като женени. Макар, че се забавляваме страшно много заедно, излизаме, ходим по дискотеки, на почивки, събираме се с компания, имаше един период от време, може би около 2-3 месеца, в които той всеки петък или събота, ако не и двата дни излизаше "по мъжки" с приятели. Ходеха на дискотека, излизаха съм 12:00 през ноща и се прибираха към 5 сутринта и това адски много ме дразнеше. Буквално откачах, ревях като малко дете, на което са му взели играчката, стоях си вкъщи, цупех се, мрънках, пишех му злобни съобщения, но това не промени нищо. Той продължи да си излиза по мъжки, естествено излизахме и заедно, но през седмица кажи речи петъците бях за излизане с приятелите. Имам си една приятелка, на която звъня в такива кризистни моменти, случвало се е многократно да и се обадя в 3 през ноща, след като съм се наревала едно хубаво в нас от яд, че пак е излезнал без мен, тя идваше с колата, взимаше ме и обикаляхме по улиците, говорихме си, аз и се оплаквах от моя, тя ми се оплакваше от нейния и така ни олекваше и на двете. В един момент обаче от самосебе си тези техни мъжки сбирки взеха да оредяват и сега се случва един път на два месеца да излезне без мен. Не знам как стана, не съм го предизвикала аз, просто така се случи. Неговите приятели всички са семейни, на единия жена му е много страшна, мери го с пантофи като тръгне да излиза някъде без нея, абе трагедия абсолютна, карат се, викат, крякат. И за какво, сега честно да ти кажа ми е много хубаво като излезне с приятели, имам си време за себе си, за моите приятелки, свободна съм си, излизам си и аз, няма и помен и сълзите и сополите, които леех преди. Няма смисъл, всеки си има право на личен живот, имай си и ти, намери си приятелки, излизай, забавлявай се, не му прави на пук, нищо няма да спечелиш, ако не ходи по други жени, а просто се забавлява с приятели не виждам какъв е проблема.
99% от жените искат именно такова отношение от мъжете, ти го получаваш, а се оплакваш. Не те разбирам. Най-трудно е да спечелиш уважението и респекта на един мъж. Какво друго ти е нужно? Искаш да те пощипват и да ти бъркат под полата ли? Да ти правят намеци и да ти намигат? Не това ти е нужно, разбирам, че искаш малко да си полудуваш, което е нормално, щом със съпруга ти секса одавна е мираж. Пък и щом той си хоцка, защо да не го правиш и ти, след като така сте се разбрали. Но не мисля, че трябва някой да ти дава съвети как да се държиш, за да накараш мъжа отсреща да те сваля. Ти си жена все пак, как си се запознала с мъжа си, нали те е свалил по някакъв начин. Щом той се е осмелил, ще се осмели и някой друг, просто не си го срещнала все още. Недей да се оплакваш от уважението и респекта, който предизвикваш у мъжете, а се радвай, това е рядко срещано явление. Щом имаш такова излъчване вероятно ще привлечеш именно такъв мъж, чакай го, като ще завързваш авантюра нека поне да е с някой на твоето ниво, а не някой келеш, който ще ходи и ще те разнася после из целия град и ще се хвали, че е спал с теб. Това не ти е нужно. Успех!
Напълно съм съгласна с "Няма Значение". Връзките между хора от различни религии са много трудни, не само заради самите различия било то в традиции, култура и т.н., но и заради всеобщото схващане за този тип връзки. Ако ти си християнка, а той мюсюлманин нещата стават много сложни, той сега може да е прекрасен, нежен и мил, но не знаеш как е възпитаван, не знаеш какъв ще стане, когато един ден евентуално стигнете до брак. Мъжете мюсюлмани са възпитавани като господари на дома, за тях жената е просто вещ, непълноценен и непълноправен член на семейството, чието единствено предназначение е да ражда деца и да се грижи за дома и съпруга си. Мюсюлманската съпруга няма равни права с мъжа, не се заблуждавай, колкото и да е добър, на тях от малки им насаждат такова мислене, дори той да не иска да е така един ден ще стане точно това, ти ще си стоиш вкъщи, ще му готвиш, чистиш и переш, ще раждаш и отглеждаш деца и то сама, не мисли че той ще ти помага, за тях това не е от никакво значение, това е задължение единствено и само на жената. Макар, че в ислямския свят на много места жените се борят и постигат известна свобода и равни права с мъжете, голяма част от жените в тези държави си остават слугини, не им се разрешава да работят, да се обличат както искат, дори да шофират или да гласуват, това естесвено са крайни неща, които тук в България няма как да се случат, но си имай едно на ум. Има една страхотна книга " Не без дъщеря ми " на Бети Махмуди. Книгата е по действителен случай, случаят с една американка, омъжена за ирански лекар, който живее и работи в Америка. Натурализиран американец с две думи. Ако имаш желание да я прочетеш мисля че ще ти бъде много полезна. Ще ти се разяснят много неща за тяхното възпитание, морал и религиозни схващания. Не знаеш в какъв кошмар може да се превърне животът ти, мила моля те премисли всичко много добре. Родителите ти може и да са със старомодни схващания, но никога няма да ти дадат лош съвет. Винаги ще искат само най-доброто за теб и ако мислиш че няма да одобрят тази твоя връзка, вероятно са много прави. Кажи им всичко, запознай ги с това момче, запознай ги дори с родителите му, техният радар моментално ще се включи при най-малкото съмнение, че няма да бъдеш щастлива сред тези хора. Бъди сигурна в това, родителите са толкова чувствителни спрямо децата си, толкова добре усещат, когато нещата не вървят на добре, ти надали ще го разбереш в момента, но те ще знаят кое ще е правилното решение. Така че, няма смисъл да криеш от тях такова нещо, рано или късно ще разберат, кажи им го ти, той наистина няма от какво да се притеснява и да се крие, за него не е проблем, не той ще е този, който ще е ощетения. Ти ще си в неизгодната позиция, обвързвайки се с такъв човек. Не искам да ме разбираш погрешно, нямам нищо против хората с различна религия, но от гледна точка на жената за теб няма да е добре да попаднеш в такова семейство. А това, че е важно да си щастлива си е така, но това, че в момента си щастлива не значи че и занапред ще е така. Не знаеш какъв съпруг и баща ще бъде един човек, изповядващ религия коренно различна от твоята, с възпитание коренно различно от твоето. Помисли много добре.
Благодаря отново, искам само да отворя една малка скоба - НЕ ЛЯГАМ С ВСЕКИ КОЙТО Е ДОБЪР С МЕН. Не само той е бил добър с мен, всички са добри с мен, аз самата съм много слънчев и позитивен човек и не предизвиквам лоши чувства у никого. Имала съм разбира се доста неприятни изживявания, доста съм си патила, доста грозота и простотия съм видяла, но разбира се не предизвикана от мен самата, и то само от един единствен мъж. Просто съм попаднала на човек, който криейки истинската си същност е успял да ме спечели, в последствие показвайки рогата си. Радвам се, че оценявате избора ми по достойнство, наистина така бе редно да постъпя, дали е било навреме или не е относително понятие, все пак връзката ни продължи едва 4 месеца, а не години. Но и това не е малко от гледна точка на съпругата му, 4 месеца сълзи и мъка не са за подценяване, за което страшно много съжалявам, едно от малкото неща, за които съм съжалявала в живота си е тъгата, която и причинихме с него. Но каквото станало станало, гледам напред и се надявам животът да ми носи само радост. Благодаря!
Напоследък се натъквам на подобни истории за мъже, които харесват по-възрастни жени и според мен всичко е до любопитството. Един хубав млад мъж може да има много млади и красиви момичета, но една зряла и улегнала жена е доста голяма трудност. Опитът на тази жена често привлича адски много мъжете, това, че тя е живяла, видяла и преживяла много повече неща ги побърква, както и това, че е трудна за спечелване. Мъжете са ловци по природа и винаги биха предпочели да се потрудят малко за да спечелят нещо по-интересно и непознато, отколкото да имат всяка срещната млада и неопитна девойка. Те осъзнават, че зрялата жена е голяма хапка за тяхната уста, но въпреки всичко ще се пробват, ще опитат да я имат за да се докажат като мъже, на себе си и на приятелите си. Не е кой знае каква гордост да кажеш : ей знаеш ли в дискотеката забих едно младо гадже, но пък : ей ако ти кажа какво мамче си намерих е доста по-интересно. Възрастните жени са разумни, пресметливи и сериозни, знаят какво искат от живота и как да го постигнат, трудно е да задържиш вниманието им, а още по-трудно е да ги вкараш в леглото, докато сегашните млади момичета отварят краката пред свеки. Та мисълта ми е, че твоя човек не е билен, не е луд, не е някакъв изрод, просто харесва предизвикателствата, радвай се, че е с теб, че е избрал теб, а това, какво е правил преди го остави в миналото, нищо няма да спечелиш от това да се ровиш из личния му живот, още повече когато всичко е приключило, надявам се вече да не си търси възрастни жени и да си е само с теб. Ако обаче продържава няма смисъл да оставаш с него, защото дори да не е с някое мамче, лелче или бабче ще ти изневери с някоя млада и засукана девойка и ти пак ще страдаш.
То верно, че други жени не останаха, все едно да има статия със заглавие : Мъжете, които никога не стигат до брак : кариеристите, мамините синчета, дон-жуаните. Ми всеки мъж е ако не и трите, то поне едно от тези неща. За всеки влак си има пътници е казал някой много мъдър човек, както за лиглата има мъж, така и за кучката, и за златотърсачката, има мъже с различни предпочитания, интереси и изисквания към срещуположния пол. И при жените е така, затова не бива да се правят такива генерални заключения, няма идеални хора, всеки си има недостатъци и почти всеки в крайна сметка намира своята сродна душа, ако е късметлия, ако ли не намира някой, с който се разбира и това му стига.
Благодаря за коментара. Не съм материално момиче, в никакъв случай, ако бях нещата щяха да са съвсем съвсем различни, той е много богат мъж, даваше мило и драго за мен. Не искам да се оправдавам, както казах в началото го приемах като баша, а не като мъж, всичко стана постепенно и не е било заради подаръците, те започнаха когато връзката ни премина на друго ниво, от кафетата и разговорите към интимната част. Наистина е жалко, че живеем в толкова материалне свят, повярвай познавам момичета и жени, които са именно такива и това винаги ме е отвращавало. Аз съм хубаво момиче, не искам да прозвучи нескромно, но няма смисъл да си кривя душата, никога не ми е липсвало мъжко внимание, ухажори и доста богати мъже, които са искали да бъдат с мен. Но винаги и във всичко съм търсила любов и сигурност, това са най-важните за мен, а и за много други жени неща. Една истинска жена, в каквато смятам, че се превърнах с времето никога не търси само материалната изгода от една връзка. Това търсят несигурните, комплексирани и повърхностни момичета, на каквито съм се нагледала, доста такива има в моето обкръжение за жалост. Но както и да е, искам просто да е ясно, че любовта ми към този мъж не се основаваше на финансова изгода, а беше породена именно от любовта и сигурността, които получавах от него, неща, които ми лиспваха страшно много при предишната ми връзка, от която толкова много страдах. Благодаря.
За кривите зъбки има брекети, вярно скъпички са, но това не е само естетически проблем, но с времето може да доведе и до по-сериозни проблеми с венците. Това ти го казвам да го знаеш, нека родителите ти вземат мерки от рано, но като цяло колко криви трябва да са ти зъбчетата, че да се имаш за най-грозното момиче в класа? Не ми се вярва проблема да е чак толкова страшен, колкото го описаваш, това според мен са си хормони, ти си в пубертета, това е ужасен период за всеки тинейджър, повярвай ми не само ти си мислиш, че си грозна, дори и хубавите момичета стоят с часове пред огледалото и си търсят кусури. Вероятно имаш и пъпчици, което също е напълно нормално, ще ти препоръчам Акне Аут, крем и лосион, купи си ги, продават се във всяка аптека, двете общо ще ти костват около 30 лв, но имат страхотен ефект. Наблегни на хигиената, тя е много важна не само за този период от живота ти, в който си в момента ами и занапред. Взимай си редовно душ, спортувай, казваш че нямаш проблеми с теглото, но не пречи да изваяш секси форми, които да компенсират това, че ни си харесваш личицето. Недей да изпадаш в отчаяние, не свеждай глава, гледай хората в очите, усмихвай се и забрави за проблемите с външния вид. Искам да ти кажа, че момчетата не се вглеждат чак толкова детайлно в лицето, затова наблегни на тялото. Малко тъпо звучи, не знам кой клас си и дали не е раничко да започваш да се фръцкаш с къси поли и големи деколтета, а и е малко пошло, но да знаеш, че за всеки влак си има пътници, да не мислиш, че всички от твоето училище са във възсторг от собствения си външен вид, да не са манекенки всички? Всеки си има кусури, няма идеални хора, спри да се самосъжаляваш и започни да действаш. Успех!
Благодаря и за вашият коментар, очаквах да има доста негативни такива, но искам само да отбележа, че не съм развалила семейството му. Той е със съпругата си, никога не е мислил да я напусне заради мен, аз самата се ужасявам при мисълта, че е можело да стана причина за нещо такова, но не стана така. Нито аз съм го искала, нито той. Както казах сама си тръгнах, сама взех това решение и съм сигурна че постъпих правилно. Въпреки всичко, което се случи аз никога не съм таила лоши чувства нито към съпругата му, нито към него, нищо лошо не съм видяла от тях. Наистина се чувствах адки зле от това, което се случи, но така или иначе не мога да върна времето назад. Ако можех бих и нямаше да позволя това да се случи, сега разсъждам така, но вече съм на 26 и съм със съвсем друг поглед над живота, имам сериозна връзка, пак с по-възрастен мъж от мен, 11 години е разликата между нас в момента, но той не е женен :). Гледам с лошо око на жените, които имат връзка с женени мъже, не ги съдя, но не ги и оправдавам, била съм на тяхно място, обстоятелствата бяха такива. Така се случи, знаете как е с по-възрастните мъже, колко по-обиграни и умели са в думите и делата си и колко е трудно да устоиш на човек, който ти дава всичко, което предишната връзка ти е отнела.
Благодаря ти за искрения коментар, да, бяхме интимни разбира се. Но не оставай с погрешното впечатление, че докато беше с мен е променил отношението си към собствената си съпруга. Напротив. Той е възпитан и интелигентен мъж, от богато семейство, избирал е много преди се ожени и неговата съпруга наистина е прекрасен човек и той много я обича и цени. Това, че за момента е кривнал от пътя с мен не го прави лош съпруг, на всеки се случва, но повярвай ми жена му не е видяла лошо отношение от него. Макар, че болката която и причинихме с него наистина е ужасна и двамата съжаляваме за това, но не и че сме се срещнали и че сме били заедно. За това не съжаляваме, само за пролетите от нея сълзи.
Моите коментари